Последният оракул
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #5
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-975-5
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният оракул». Краткое содержание книги:
Международен мозъчен тръст от учени, известни като Язоновците, е открил начин да манипулира и подсилва изкуствено способностите на аутистични деца, които проявяват специални таланти — в математиката, статистическите науки, изобразителното изкуство. Само че не са предвидили един неочакван страничен ефект от експеримента. Преди той да бъде проучен докрай, група ренегати сред Язоновците започва свои тайни експерименти с най-талантливите от децата. Целта им — да създадат глобален пророк на новото хилядолетие, когото да контролират и с чиято помощ да поведат човечеството към нова ера на световен мир… мир по собствените им мерки.
За да спре Язоновците, командир Грей Пиърс от Сигма форс се наема да разбули загадката на едни от най-прочутите прорицания в човешката история — тези на Делфийския оракул. Но може ли миналото да спаси бъдещето?
Росауро пристъпи към фреската и посочи другите фигури, които бягаха в различни посоки от обсадения комплекс.
— Тези бегълци — обърна се тя към Елизабет. — Сигурно заради тях баща ти е открил толкова генетични следи в този район, затова тук има голямо струпване, особено сред нисшите касти. Именно тук бегълците са били асимилирани от местното население.
Докато те говореха, Грей мина още веднъж покрай стената, разглеждайки по-внимателно изображенията. Спря се пред последната мозайка, тази с огненото момче.
— Тук долу има някакъв надпис — каза той. Елизабет се приближи. Наистина имаше надпис на три реда. Най-отгоре се редяха красиви харапски символи, вторият беше на санскрит, а последният ред — на гръцки. Под надписите имаше още едно колело на чакрите.
— Не мога да разчета харапските йероглифи — каза тя. — Никой не може. А надписите на санскрит и гръцки се четат само в началото, останалото се е изтрило. В груб превод означава „светът ще гори…“ — Тя направи няколко снимки, най-много на огненото момче. — Останалото не се чете.
Грей се наведе по-ниско и докосна колелото на чакрите под последния надпис.
— Колелото явно е важно. Иначе нямаше да го изтипосват навсякъде.
Стана и се обърна към голямото колело, вдълбано в пода. Омфалосът беше в центъра му. Елизабет се досещаше какво се върти в главата на Грей. „Ако колелото на чакрите е важно, то онова, което лежи в центъра му, следва да е още по-важно“. Грей тръгна към омфалоса с присвити очи. Така и не го бяха огледали подробно.
— Баща ти беше скрил черепа вътре в омфалоса, онзи в Природонаучния музей. Може би си е имал причина за това.
Грей се покатери върху каменния купол.
— Внимавай — изписка Елизабет от страх, че с действията си ще застраши ценния артефакт. Направи кръг около камъка и видя, че по долния ръб се точи надпис на три езика като онзи при мозайката — харапски, санскрит и гръцки.
Отново направи снимки.
Кацнал върху омфалоса, Грей насочи лъча на фенерчето си през дупката в центъра към кухината вътре.
— Виждаш ли нещо? — попита Елизабет.
— Злато… във формата на два орела.
Елизабет, затаи дъх.
— С гръб един към друг ли са?
Грей погледна към нея и каза:
— Да.
— Значи е друг изгубен делфийски артефакт. Орлите на Зевс. Според митологията Зевс пратил орлите от раменете си в две противоположни посоки, за да открият центъра на света. И те кацнали в Делфи, Който оттогава се смята за пъпа на света.
— Не се съмнявам, че баща ти също ги е видял. Грей пъхна ръка в отвора. — Може би неслучайно са скрити тук, може причината да е същата, накарала баща ти да скрие черепа вътре в омфалоса.
Докато Грей бърникаше в кухия камък, Елизабет обикаляше, вперила поглед в надписите, които се мъчеше да преведе.
— Май ще мога да ги достигна… — изпъшка Грей.
Елизабет си мърмореше под нос, като проследяваше с пръст всяка буква.
— „Алчността и богохулството погубват всички“. Елизабет млъкна й застина.
„О, не!“
— Хванах го — каза Грей, пъхнал ръката си почти до рамото.
Елизабет скочи на крака.
— Недей!
Грей се стресна и изгуби равновесие.
Нещо издрънча силно вътре в камъка, после целият под се разтресе. Чу се нисък рев, някъде откъм задната стена на камерата, който скоро набра сила като товарен влак, носещ се право към тях.
Всички застинаха за миг, после Грей посочи към стълбището.
— Всички вън! — изкрещя той.
Твърде късно.
От дупката на извора изригна водна струя със силата на пожарникарски маркуч — колона от вода под налягане, дебела повече от половин метър. Пукнатини плъзнаха по цялата стена, радиално от отвора.
„Изкуствено създаден порой“.
Водата се удари в отсрещната стена и се разля обратно в камерата, поваляйки всички със силата си.
Елизабет загуби ориентация, ужасена от покачващата се ледена вода. Грей я стисна над лакътя и я повлече към стълбището.
— Капан… — Изломоти тя и се закашля. — Задейства се с натискане! Баща ми… опитал се е да ни предупреди…
Грей викаше:
— Навън! Навън!
Елизабет изкатери първите няколко стъпала на четири крака. Зад нея Грей измъкна Лука от водата и го бутна към стълбището. Водата вече стигаше до бедрата на Елизабет и се покачваше бързо. Грей още стоеше в подножието на стълбите и оглеждаше трескаво малката пещера.