Ледената принцеса

По изражението на лицето на Патрик разбра, че той не одобрява намесата й в случая, но смяташе да се погрижи за това по-късно. Дан й бе добър приятел и тя възнамеряваше да стори всичко по силите си, за да улесни положението му. Когато говореха по телефона, той й каза, че Пернила е взела децата и е заминала при сестра си в Мункедал. Имала нужда да помисли. Не знаела какво ще стане оттук нататък и нищо не можела да му обещае. Целият живот на Дан рухваше пред очите му. В известен смисъл той все пак изпитваше облекчение при мисълта да разкаже всичко на полицията. Последните седмици бяха доста тежки. Не само че му се налагаше да крие скръбта си от смъртта на Алекс, а и подскачаше при всяко позвъняване на телефона или на външната врата, убеден, че полицията е научила за връзката им. Сега, когато Пернила знаеше истината, вече не се страхуваше да разкаже и на органите на реда. Положението едва ли можеше да стане по-лошо. Не се интересуваше какво ще се случи с него, стига да не загуби семейството си.

— Дан няма нищо общо с убийството, Патрик. Ще ви съдейства напълно и ще ви разкаже всичко, което искате да знаете за него и Алекс, но се кълне, че не я е наранил по никакъв начин, и аз му вярвам. Надявам се да се опиташ да запазиш истината за връзката им в рамките на разследването, доколкото е възможно. Знаеш колко бързо се разнасят слуховете тук, а семейството на Дан изстрада вече достатъчно. Както й той самият, между другото. Направи грешка и, вярвай ми, плати за това изключително висока цена.

Патрик все още бе доста сърдит, но й кимна в знак, че думите й няма да останат нечути.

— Бих искал да говоря с Дан насаме, Ерика.

Тя не се възпротиви, послушно се изправи и отиде в кухнята да измие чиниите. Чу как гласовете им се усилват и снишават. Този на Дан бе дълбок и дрезгав, а на Патрик някак по-писклив. На моменти разговорът им звучеше доста разгорещено, но когато се появиха в кухнята след половин час, Дан изглеждаше облекчен, а Патрик все още бе мрачен. Дан прегърна Ерика, преди да си тръгне, и подаде ръка на Патрик.

— Ще се свържа с вас, ако се появят нови въпроси — рече полицаят. — Може да се наложи да се явите в участъка за писмени показания.

Дан кимна мълчаливо, махна им за последен път и си тръгна.

Погледът в очите на Патрик не предвещаваше нищо добро.

— Никога повече не прави такова нещо, Ерика. Разследваме убийство. Всичко трябва да се върши по устав.

Цялото му чело се сбръчкваше, когато бе ядосан, и тя едва се удържа да не прогони бръчките му с целувки.

— Знам, Патрик. Но бащата на детето на Алекс е заподозрян номер едно, а и ако отидеше в участъка, щяхте да го напъхате в някоя стая за разпит и дори да му поставите белезници. Това щеше да го срине окончателно. Жена му е взела децата и го е напуснала. Не знае дали някога ще се върне. Освен това загуби и още един човек, който, както и да го погледнем, означаваше нещо за него. Алекс. Досега не можеше да даде израз на скръбта си, нито да разговаря с някого. Затова си помислих, че ще е добре да проведете първия си разговор тук, в неутрална среда, без други полицаи. Знам, че ще се наложи да го разпитате допълнително, но най-трудното вече мина. Наистина съжалявам, че те измамих така, Патрик. Мислиш ли, че можеш да ми простиш?