Ледената принцеса
- Автор: Лекберг Камила
- Серия: patrik hedstrom #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-937-7
- Переводчик: Неда Димова-Бренстрьом
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ледената принцеса». Краткое содержание книги:
Писателката Ерика Фалк се завръща у дома заради смъртта на своите родители, за да завари родното си градче обзето от силни страсти. Алекс, нейна близка приятелка от детските години, е намерена мъртва с прерязани вени, замразена във вана. Ерика решава да напише прочувствен спомен за харизматичната, но затворена в себе си Алекс не толкова, за да почете паметта й, колкото, за да преодолее собствената си писателска безизходица. Постепенно обаче смъртта на приятелката започва да я преследва натрапчиво и тя се съюзява с местния полицейски инспектор, за да разкрие истината.
Тя издаде изкусително устни напред и се присламчи към него. Хвана ръцете му и ги постави на талията си, след което се изправи на пръсти, за да го целуне по устата. Пъхна несигурно върха на езика си между устните му и не след дълго той отвърна на целувката й. След малко я побутна назад и спокойно я погледна.
— Този път ти прощавам, но да не се повтаря, чуваш ли. А сега нека да стоплим остатъка от обяда в микровълновата и да заглушим къркоренето на стомасите си.
Ерика кимна и двамата тръгнаха плътно прегърнати към трапезарията, където обядът все още стоеше почти недокоснат на масата.
Когато дойде време Патрик да се върне в участъка и той понечи да излезе през входната врата, Ерика се сети, че е мислила да му каже още нещо.
— Слушай, нали ти споменах за беглите си спомени от детството във връзка с шушукането по адрес на Алекс малко преди да се преместят и за разговорите, в които се споменаваше нещо за училище. Опитах се да проверя тази следа, но ударих на камък. За сметка на това обаче ми припомниха, че съществува още една връзка между Алекс и Нилс, освен факта, че Карл-Ерик е работил в консервната фабрика. Нилс е преподавал в училище в продължение на един срок. Замествал е титуляря в класа на Алекс. Не съм сигурна дали има някакво значение, но все пак реших да ти го кажа.
— Така значи, Нилс е бил учител на Алекс.
Патрик се спря замислено на стълбите.
— Може и да си права, че няма значение, но точно в този момент всяка връзка между Нилс Лоренц и Алекс е интересна. Не разполагаме с кой знае колко следи.
Той я погледна сериозно.
— Дан спомена нещо, което се запечата в ума ми. Алекс в последно време е говорела много за миналото. Казвала е, че е време да разчисти старите сметки и да набере смелост да се върне към трудните моменти, за да може да продължи напред. Чудя се дали няма някаква връзка с разказаното от теб, Ерика?
Патрик замълча за миг, но след малко се върна в настоящето и каза:
— Не мога да изключа Дан като заподозрян. Надявам се, че разбираш.
— Да, разбирам, Патрик. Само те моля да подходиш внимателно. Ще дойдеш ли тази вечер?
— Да, но първо ще мина през къщи да си взема чисти дрехи и някои други неща. Ще дойда към седем.
Целунаха се за довиждане. Патрик се качи в автомобила си, а Ерика остана на стълбите и го проследи с поглед, докато не изчезна от полезрението й.
Патрик не се върна веднага в участъка. Без дори самият той да знае защо, на излизане от полицията бе грабнал ключовете за апартамента на Андерш. Реши да се отбие там и да го огледа отново на спокойствие. Трябваше му нещо, каквото и да е то, което да доведе до развръзка. Имаше чувството, че накъдето и да се обърне, все попада в задънена улица. Че никога няма да заловят убиеца или убийците. Тайният любовник на Алекс, както и самата Ерика каза, досега оглавяваше списъка на заподозрените, но вече отиваше на по-заден план. Патрик не бе напълно готов окончателно да зачеркне Дан, но трябваше да признае, че тази следа е доста поизстинала.
В апартамента на Андерш цареше призрачна атмосфера. Патрик си представи как Андерш бавно се люшка на бесилото, нищо че го бяха свалили, преди той да пристигне на местопрестъплението. Не знаеше какво точно търси, но си сложи чифт ръкавици, за да не унищожи уликите. Застана точно под куката на тавана, на която бе обесен Андерш. Нещо не се връзваше. Таванът беше доста висок, а въжето бе вързано на възел точно под въпросната кука. Иска се твърде голяма сила, за да се вдигне тялото толкова нависоко. Вярно че Андерш беше много слаб, но като се има предвид ръстът му, все пак трябва да е бил доста тежък. Патрик си каза, че трябва да провери колко точно тежък, когато получи протокола от аутопсията. Единственото обяснение бе, че извършителите са били няколко души. Но защо тогава по тялото нямаше никакви следи? Даже и да го бяха приспали предварително, при самото обесване все щеше да остане някакъв белег. Нещата просто не се връзваха.
Тръгна да обикаля апартамента, като очите му шареха безцелно наоколо. Тъй като единствените мебели бяха матракът във всекидневната и масата със столовете в кухнята, нямаше кой знае какво за оглеждане. Чекмеджета имаше само в кухнята и той ги прегледа съсредоточено едно по едно. Вярно че ги бяха претърсвали и преди, но искаше да се увери, че нищо не са пропуснали.