Заразата
- Автор: дел Торо Гийермо, Хоган Чък
- Серия: Напаст #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Studio Art Line
- ISBN: 978-954-92533-1-3
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Заразата». Краткое содержание книги:
Всички сенници на прозорците са спуснати.
Всички светлини са загасени.
Всички канали за комуникация мълчат.
Екипите на земята не могат да дадат отговор какво се случва и затова на помощ е извикан екип от центъра за борба с биологичните зарази. Доктор Еф Гудуедър, ръководител на спешното звено, приема обаждането и се качва първи на борда на самолета. Това, което открива, смразява кръвта във вените му.
В една заложна къща в Испански Харлем бившият професор, оцелял след Холокоста, Абрахам Сетракян знае какво се случва и знае, че е настъпил моментът и войната започва…
Започва битка от библейски мащаб, след като вампирски вирус заразява Ню Йорк и продължава да се разпространява по улиците. Еф и Сетракян, заедно с техният разнороден екип, трябва да открият начин да спасят града, преди да стане твърде късно.
Няколко камъка поддадоха, страничната стена на входа на камерата рухна и Сетракян пропълзя назад. Грохотът бе оглушителен, но кратък и камерата се изпълни с прах, който затули последните проникващи лъчи светлина. Сетракян изпълзя слепешком над камъните и една ръка го сграбчи здраво за крака. Прахта се разсея, колкото да успее да види, че един от големите камъни е премазал главата на Съществото от темето до челюстта… и все пак то продължаваше да живее. Черното му сърце — или каквото беше там — продължаваше да бие жадно. Сетракян го зарита в ръката, докато Съществото отпусна хватката си. Едновременно с това откърти и камъка. Горната половина на главата на Изчадието беше разцепена и черепът тихо изпука като рохко сварено яйце.
Сетракян сграбчи един крак и със здравата си ръка извлече трупа. Измъкна го от развалините на повърхността в последните лъчи дневна светлина, процеждащи се през дървесния саван. Беше оранжева и смътна, но това бе достатъчно. Съществото се загърчи от болка, изпече се бързо и се отпусна безжизнено на земята.
Сетракян надигна лице към гаснещото слънце и от гърлото му се изтръгна животински вой. Неразумно действие, след като все още бягаше от падналия лагер. Но това бе излияние на изстрадалата му душа, предизвикано от избиването на семейството му, от ужасите на плена, от новите страхове, на които се бе натъкнал… И накрая, това бе вопъл към Бог, изоставил него и хората му.
Следващия път, щом срещнеше някое от тези същества, щеше да разполага с подобаващите оръжия. Щеше да се подсигури далеч по-добре, отколкото за битка с нищожен шанс. Тогава осъзна с такава убеденост, колкото бе сигурен, че е жив, че щеше да проследи през годините дирите на този изчезнал ковчег. Десетилетия, ако трябва. Беше увереност, която му даваше нова посока и го отпращаше на изпитание, което щеше да ангажира остатъка от живота му.
Размножаване
Еф и Нора размахаха служебните си карти пред охраната и преведоха Сетракян през входа на спешното отделение, без да привличат нежелано внимание. На стълбището към изолационната част Сетракян изпъшка:
— Това е неразумно рисковано.
— Този мъж, Джим Кент — заобяснява Еф. — Тримата работим рамо до рамо вече от година. Не можем просто да го изоставим.
— Той е превърнат. Какво можете да направите за него?
Еф забави. Сетракян пухтеше задъхан зад тях. Прие с благодарност спирането и се подпря на дългия си бастун. Еф погледна Нора и двамата се разбраха без думи.
— Мога да го освободя — каза той.
Излязоха от стълбището и се озърнаха към входа на изолационното в коридора.
— Никаква полиция — промълви Нора.
Сетракян оглеждаше. Не беше толкова сигурен.
— Ето я Силвия — рече Еф, забелязал приятелката на Джим с накъдрената коса, седнала на сгъваем стол до входа на отделението.
Нора мълчаливо кимна. Беше готова.
— Добре.
Тръгна към Силвия сама, а тя стана от стола си, щом я видя.
— Нора.
— Как е Джим?
— Още не са ми казали. — Силвия погледна над рамото ѝ. — Еф не е ли с теб?
Нора поклати глава.
— Той замина.
— Не е истина това, което казват, нали?
— Твърдо. Изглеждаш ми изтощена. Ела с мен да хапнем нещо.
Докато Нора разпитваше за посоката към снекбара, отвличайки вниманието на сестрите, Еф и Сетракян се шмугнаха през вратите на изолационното. Еф мина покрай щанда за ръкавици и работно облекло като гузен убиец и се запъти през пластмасовите завеси към отсека на Джим.
Леглото му беше празно. Джим го нямаше.
Еф бързо провери другите отсеци. Всички бяха празни.
— Трябва да са го преместили — предположи.
— Дамата му нямаше да е навън, ако знаеше, че го няма — отвърна Сетракян.
— Тогава…?
— Те са го взели.
Еф зяпна към празното легло.
— Те?
— Елате — подкани го Сетракян. — Тук е много опасно. Нямаме време.
— Момент.
Еф отиде до страничната масичка до леглото, забелязал слушалката на Джим, която висеше от чекмеджето. Намери телефона му и провери дали е зареден. Извади своя, защото ясно си даваше сметка, че вече служи като проследяващо устройство. ФБР можеха да засекат местоположението му с GPS.
Пусна телефона си в чекмеджето и го замени с този на Джим.
— Докторе. — Сетракян ставаше нетърпелив.