Заразата
- Автор: дел Торо Гийермо, Хоган Чък
- Серия: Напаст #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Studio Art Line
- ISBN: 978-954-92533-1-3
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Заразата». Краткое содержание книги:
Всички сенници на прозорците са спуснати.
Всички светлини са загасени.
Всички канали за комуникация мълчат.
Екипите на земята не могат да дадат отговор какво се случва и затова на помощ е извикан екип от центъра за борба с биологичните зарази. Доктор Еф Гудуедър, ръководител на спешното звено, приема обаждането и се качва първи на борда на самолета. Това, което открива, смразява кръвта във вените му.
В една заложна къща в Испански Харлем бившият професор, оцелял след Холокоста, Абрахам Сетракян знае какво се случва и знае, че е настъпил моментът и войната започва…
Започва битка от библейски мащаб, след като вампирски вирус заразява Ню Йорк и продължава да се разпространява по улиците. Еф и Сетракян, заедно с техният разнороден екип, трябва да открият начин да спасят града, преди да стане твърде късно.
Стар надпис на един от крепежните пилони някога бе предупреждавал работниците:
По-късно го бяха издраскали и променили. „В“ беше станало на „П“, „А“ го бяха заменили с „Ъ“, а „К“ го бяха превърнали на „Х“. Надписът вече гласеше:
Наистина, това забравено от Бога място трябваше да се е превърнало в централа за плъховете. Реши да включи „черна“ светлина. Издърпа от чантата си „Пума“ малката палка, щракна и ултравиолетовата лампа заигра в тъмното с хладно синкавите си лъчи. Заради бактериалното си съдържание урината на гризачите флуоресцираше на „черна“ светлина. Прокара светлината по земята около крепежните колони и видя лунен пейзаж от засъхнал боклук и мръсотия. Забеляза по-смътни, по-стари следи от плъхска пикня, но нямаше нищо скорошно. Не и преди да завърти лампата към един ръждясал варел за нафта, който лежеше встрани. Варелът и подът под него лумнаха по-силно и ярко от всякаква плъша урина, която бе виждал някога. Огромна локва. В сравнение с това, което виждаше обикновено, тази следа трябваше да е от двуметров плъх.
Беше телесна течност, изхвърлена от някое по-едро животно. Вероятно човек.
Тежките капки вода по стария коловоз отекваха по ветровитите тунели. Усещаше някакво шумолене, далечно движение или може би това място просто започваше да му лази по нервите. Изключи черната светлина и отново огледа пространството наоколо с монокуляра за нощно виждане. Отново зърна за миг зад една от стоманените крепежни колони чифт очи, блеснали срещу неговите. След това се извърнаха и изчезнаха.
Не можа да прецени разстоянието. При едноокия зрителен обхват и геометричното разположение на металните греди, усетът му за перспектива бе разстроен.
Този път не извика за поздрав. Не каза нищо, а само стисна още по-здраво металния си прът. Бездомниците, когато се натъкнеше на тях, рядко се държаха войнствено… но тук усещането бе някак по-различно. Отразяваше се на шестото му чувство, придобито от опита на унищожител на плъхове, заради което можеше да надуши нашествие на гризачи. Василий изведнъж се почувства уязвим.
Извади мощния си прожектор и огледа залата. Преди да започне да се оттегля, бръкна в чантата си, разкъса картоненото гърло на кутия с проследяваща прах и изсипа на пода обилно количество родентицид. Проследяващата прах действаше по-бавно от чистата ядлива стръв, но също така беше и по-сигурна. Имаше и допълнителното предимство да показва дирите на натрапниците, което улесняваше проследяването им до гнездата.
Василий опразни бързо три опаковки, след което обърна прожектора си и заотстъпва през тунелите. Стигна до действащите линии с третата релса по средата, след това до дренажната помпа и тръгна по маркуча. В един момент усети, че вятърът в тунела се промени, обърна се и видя как завоят зад него се освети. Бързо се отдръпна в ниша в стената и се стегна. Грохотът беше оглушителен. Влакът изсвистя покрай него и за миг Василий зърна лицата на пътниците през прозорците, преди да заслони очите си от пушливия вихър от пясък и прах.
Мотрисата отмина и той продължи по линията, докато стигна осветена платформа. Измъкна се с чантата и пръта и се издърпа от линията на общо взето празния перон до табела, която гласеше: „АКО ВИДИТЕ НЕЩО, КАЖЕТЕ ГО“. Никой не го правеше. Изкачи се по стъпалата, мина през турникета и се озова отново на улицата под топлещото слънце. Продължи до една от оградите наблизо и се намери отново над строежа на бившия Световен търговски център. Запали пура „Черут“ със синята си газова запалка и вдиша дълбоко отровата, за да отпъди страха, който бе изпитал под земята. Тръгна обратно по улицата, водеща към Световния търговски център и се спря пред две ръчно направени листовки, забодени на оградата. Бяха сканираните снимки на двама тунелни работници, единият още с каска на главата и със зацапано лице. Надписът над двете гласеше:
Последна интерлюдия
Развалините
В последвалите няколко дни след падането на Треблинка повечето избягали бяха заловени и екзекутирани. Все пак Сетракян съумя да оцелее сред горите, макар да беше в обхвата на зловонната миризма от лагера на смъртта. Ядеше корени и колкото дребен дивеч можеше да улови с прекършените си ръце, а от телата на труповете успя да събере опърпани дрехи и разпрани обуща.
Денем отбягваше претърсващите патрули и лаещите псета. Нощем търсеше.