Огън и кръв
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: История на дома Таргариен #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559197
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Огън и кръв». Краткое содержание книги:
Вълнуващата история на Таргариените оживява
Столетия преди събитията от „Игра на тронове“ домът Таргариен – единствената фамилия господари на дракони, преживяла Ориста на Валирия – се установява на Драконов камък. „Огън и кръв“ започва със сказанието за легендарния Егон Завоевателя, създателя на Железния трон, и продължава с описанието на поколенията Таргариени, борили се да завладеят това легендарно седалище на власт, чак до гражданската война, която почти унищожава династията им.
Какво всъщност се случва по време на Танца на драконите? Защо е толкова гибелно да се посети Валирия след Ориста? Какви са най-ужасните престъпления на Мегор Жестокия? Какъв е бил Вестерос, когато драконите са властвали в небесата? Това са само някои от въпросите, получили отговор в хрониката, разказана от учен майстер на Цитаделата и съдържаща над осемдесет черно-бели илюстрации от художника Дъг Уитли.
„Огън и кръв“ е първата част от двутомната хроника на Таргариените, изненадваща с ново разбиране за динамичната, често кървава и винаги завладяваща история на Вестерос.
— Не се съмнявам, че можете да ги убедите, лорд Аларик — казала кралицата.
И накрая, очарован от нея както винаги, Аларик Старк казал, че, да, би могъл. И станало тъй, че големината на Дара била удвоена с един удар.
Няма какво повече да се каже за времето, прекарано от кралица Алисан и крал Джеерис в Севера. След като се задържали в Зимен хребет още две седмици, те поели към Тореново тържище и оттам за Бароутън, където лорд Дъстин им показал могилата на Първия крал и устроил нещо като турнир в тяхна чест, макар да било слаба работа в сравнение с турнирите на юг. Оттам Вермитор и Среброкрил понесли Джеерис и Алисан обратно към Кралски чертог. Мъжете и жените от свитата им имали по-мъчително пътуване за дома — минали по суша от Бароутън обратно до Бял пристан и оттам взели кораб.
Още преди другите да стигнат до Бял пристан, крал Джеерис събрал съвета си в Червената цитадела, за да обсъдят една молба от кралицата му. Когато септон Барт, Великият майстер Бенифер и другите се събрали, Алисан им разказала за визитата си на Вала и за деня, който прекарала с курвите и пропадналите жени от Къртичиното.
— Имаше едно момиче там — казала кралицата, — не по-голямо от мен, както седя пред вас. Хубаво момиче, но не толкова, колкото е била, мисля. Баща ѝ бил ковач и когато била девица на четиринайсет, дал ръката ѝ в брак на чирака си. Тя харесвала момчето и той я обичал, тъй че двамата се оженили както се полага… но едва изрекли клетвите си, когато господарят им дошъл на сватбата със своите войници да вземе правото си на първата ѝ нощ. Отнесъл я в кулата си и се забавлявал с нея, а на следващата сутрин мъжете му я върнали на съпруга ѝ.
— Но девствеността ѝ си отишла, заедно с цялата любов, която чиракът е можел да изпитва към нея. Той не можел да вдигне ръка срещу лорда от страх за живота си, тъй че наместо това я вдигнал срещу жена си. Когато станало ясно, че носи детето на лорда, той го избил от нея. От този ден насетне никога не я наричал нещо друго освен „курва“, докато накрая тя решила, че щом ще я наричат курва, ще живее като такава, и заминала за Къртичиното. Там живее до ден-днешен, тъжно дете, съсипано… но междувременно, в други села, други девици се женят и други лордове взимат първата им нощ. — Кралицата помълчала, после заключила: — Нейната история беше най-лошата, но не единствената. В Бял пристан, в Къртичино, в Бароутън други жени също говориха за първите си нощи. Така и не знаех, господа. О, знаех за традицията. Дори на Драконов камък има истории за мъже от собствения ми дом, Таргариените, които са си го позволявали с жени на рибари и слуги и са им правили деца…
— Драконово семе ги наричат — казал Джеерис с явна неохота. — Не е нещо за хвалене, но се е случвало, може би по-често, отколкото бихме искали да признаем. Такива деца са ценени обаче. Самият Орис Баратеон беше драконово семе, незаконен брат на нашия дядо. Дали е бил заченат на първа нощ не мога да кажа, но лорд Ерион беше баща му, това е добре известно. Дарове бяха дадени…
— Дарове? — казала кралицата с рязък, изпълнен с присмех глас. — Не виждам никаква чест във всичко това. Знам, че такива неща са ставали преди стотици години, признавам, но изобщо не бях и сънувала, че обичаят е удържал толкова здраво до ден-днешен. Може би не исках да го знам. Затварях си очите, но онова бедно момиче в Къртичино ми ги отвори. Правото на първата нощ! Ваша милост, ваши благородия, време е да сложим край на това. Умолявам ви.
След като кралицата спряла да говори, настъпила тишина, съобщава ни Великият майстер Бенифер. Лордовете от малкия съвет помръдвали неловко в креслата си и се споглеждали, докато накрая заговорил самият крал, съчувствено, но с неохота. Това, което предлагала кралицата, щяло да е трудно, казал Джеерис. Лордовете ставали размирни, когато кралете започнат да отнемат неща, които те смятат за свои.
— Земите им, златото им, правата им…
— … жените им? — довършила Алисан. — Помня нашата венчавка, милорд. Ако вие бяхте ковач, а аз перачка и някой лорд бе дошъл да претендира за правото си над мен и да вземе девствеността ми в деня, в който дадохме клетвите си, какво щяхте да направите?
— Щях да го убия — отвърнал Джеерис. — Но аз не съм ковач.
— Ако, казах — настояла кралицата. — Един ковач също е мъж, нали? Кой мъж, освен ако не е страхливец, би стоял покорно, докато друг мъж посяга на жена му? Не искаме ковачи да убиват лордове, определено. — Обърнала се към Великия майстер Бенифер и казала: — Знам как умря Гаргон Кохерис. Гаргон Госта. Колко още такива случаи е имало, чудя се?
— Повече, отколкото държа да изброявам — отстъпил Бенифер. — Не се говори често за тях, от страх, че други мъже биха могли да направят същото, но…