Огън и кръв
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: История на дома Таргариен #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559197
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Огън и кръв». Краткое содержание книги:
Вълнуващата история на Таргариените оживява
Столетия преди събитията от „Игра на тронове“ домът Таргариен – единствената фамилия господари на дракони, преживяла Ориста на Валирия – се установява на Драконов камък. „Огън и кръв“ започва със сказанието за легендарния Егон Завоевателя, създателя на Железния трон, и продължава с описанието на поколенията Таргариени, борили се да завладеят това легендарно седалище на власт, чак до гражданската война, която почти унищожава династията им.
Какво всъщност се случва по време на Танца на драконите? Защо е толкова гибелно да се посети Валирия след Ориста? Какви са най-ужасните престъпления на Мегор Жестокия? Какъв е бил Вестерос, когато драконите са властвали в небесата? Това са само някои от въпросите, получили отговор в хрониката, разказана от учен майстер на Цитаделата и съдържаща над осемдесет черно-бели илюстрации от художника Дъг Уитли.
„Огън и кръв“ е първата част от двутомната хроника на Таргариените, изненадваща с ново разбиране за динамичната, често кървава и винаги завладяваща история на Вестерос.
Междувременно нещата в Кралски чертог не вървели толкова добре. Мирните преговори се проточили много по-дълго, отколкото се очаквало, тъй като озлоблението между двата Свободни града се оказало много по-дълбоко, отколкото Джеерис знаел. При всеки опит на Негова милост да постигне равновесие и двете страни го обвинявали, че облагодетелства другата. Докато принцът и архонтът се пазарели, между хората им из града започнали да избухват боеве, в ханове, бардаци и винарни. Един пентошки гвардеец бил нападнат от засада и убит, а три нощи по-късно галерата на самия архонт била подпалена на кея. Кралското заминаване било отлагано и отлагано.
В Севера кралица Алисан започнало да не я свърта на едно място от чакане и решила да остави за малко Западен хребет и да посети мъжете на Нощния страж в Черен замък. Разстоянието не било пренебрежимо, дори в полет; Нейна милост кацнала при Сетното огнище и няколко малки укрепления и твърдини по пътя си, за изненада и радост на техните лордове, докато част от опашката ѝ се тътрела зад нея (другите останали в Зимен хребет).
Първата гледка с Вала отгоре отнела дъха на Алисан, щяла да каже по-късно Нейна милост на краля. Имало известно притеснение как ли може да бъде приета кралицата в Черен замък, защото много черни братя били Бедни братя и Синове на Воина преди тези ордени да бъдат премахнати, но лорд Старк пратил гарвани напред да предупреди за идването ѝ, и лорд-командирът на Нощния страж, лорд Бърли, събрал осемстотин от най-добрите си мъже да я посрещнат. Същата нощ черните братя пирували в чест на кралицата с месо от мамут, полято с медовина и тъмен ейл.
Когато се зазорило на другия ден, лорд Бърли завел Нейна милост на върха на Вала.
— Тук свършва светът — казал ѝ, като махнал към необятния зелен простор на призрачния лес отвъд. Бърли се извинил за качеството на храната и пиенето, поднесени на кралицата, и за грубите условия в Черен замък. — Правим каквото можем, ваша милост — обяснил лорд-командирът, — но нашите легла са корави, стаите ни са студени и храната ни…
— … е засищаща — довършила кралицата. — И това е всичко, което ми е нужно. Ще съм доволна да ям каквото и вие.
Мъжете на Нощния страж били толкова поразени от дракона на кралицата, колкото и народът на Бял пристан, макар самата кралица да отбелязала, че Среброкрил „не харесва този Вал“. Въпреки че било лято и Валът плачел, студът на леда все пак се усещал всеки път щом задуха вятър, и всеки порив карал дракона да съска и да тръпне. „Три пъти летях високо над Черен замък и три пъти се опитах да я поведа на север отвъд Вала — написала Алисан на Джеерис, — но всеки път тя възвиваше отново на юг и отказваше да тръгне. Никога преди не ми е отказвала да ме отведе накъдето пожелая. Смях се на това, когато слизах отново, за да не разберат черните братя, че нещо не е наред, но ме разтревожи тогава и все още ме тревожи.“
В Черен замък кралицата за пръв път видяла диваци. Бойна група била заловена малко преди да се опитат да изкатерят Вала и десетина опърпани оцелели били задържани в килии, за да ги види. Когато Нейна милост попитала какво ще се прави с тях, казали ѝ, че ще им отрежат ушите, преди да ги пуснат отново на север от Вала.
— Всички освен тия тримата — казал съпровождащият я и посочил трима пленници, които вече били загубили ушите си. — На тези тримата ще им отсечем главите. Вече са били хващани веднъж. — Ако другите били благоразумни, казал на кралицата, щели да приемат загубата на ушите си като урок и да си стоят от тяхната страна на Вала. — Повечето не го правят обаче — добавил.
Трима от братята се оказало, че били певци, преди да облекат черното, и поред пеели на Нейна милост вечер, като я забавлявали с балади, бойни песни и мръсни казармени песнички. Самият лорд-командир Бърли завел кралицата в призрачния лес (със сто конни обходници за ескорт). Когато Алисан изразила желание да види някои от другите укрепления по Вала, Първият обходник Бентън Гловър я отвел на запад по Вала, покрай Снежна порта и Нощна крепост, където се спуснали от върха и прекарали нощта. Ездата, решила кралицата, било най-секващото дъха пътуване, което била преживявала, „толкова възбуждащо, колкото беше студено, макар вятърът горе да духа толкова силно, че се боях да не ни помете от Вала“. Самата Нощна крепост ѝ се сторила мрачна и зловеща. „Толкова е огромна, че хората изглеждат смалени от нея, като мишки в срутен замък — казала тя на Джеерис, — и мрак има там… вкус във въздуха… толкова се радвах да напусна онова място.“