Огън и кръв
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: История на дома Таргариен #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559197
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Огън и кръв». Краткое содержание книги:
Вълнуващата история на Таргариените оживява
Столетия преди събитията от „Игра на тронове“ домът Таргариен – единствената фамилия господари на дракони, преживяла Ориста на Валирия – се установява на Драконов камък. „Огън и кръв“ започва със сказанието за легендарния Егон Завоевателя, създателя на Железния трон, и продължава с описанието на поколенията Таргариени, борили се да завладеят това легендарно седалище на власт, чак до гражданската война, която почти унищожава династията им.
Какво всъщност се случва по време на Танца на драконите? Защо е толкова гибелно да се посети Валирия след Ориста? Какви са най-ужасните престъпления на Мегор Жестокия? Какъв е бил Вестерос, когато драконите са властвали в небесата? Това са само някои от въпросите, получили отговор в хрониката, разказана от учен майстер на Цитаделата и съдържаща над осемдесет черно-бели илюстрации от художника Дъг Уитли.
„Огън и кръв“ е първата част от двутомната хроника на Таргариените, изненадваща с ново разбиране за динамичната, често кървава и винаги завладяваща история на Вестерос.
Няколко дни по-късно кралицата свикала своя женски двор в залата на лорд Мандърли, нещо нечувано дотогава в Севера, и повече от двеста жени и момичета се събрали, за да споделят своите мисли, грижи и недоволства с Нейна милост.
След като напуснала Бял пристан, свитата на кралицата отплавала нагоре по Белия нож до нейните бързеи, а после продължила по суша към Зимен хребет, докато самата Алисан полетяла напред на Среброкрил. Топлината, с която била приета в Бял пристан, нямало да се повтори в древното седалище на кралете на Севера, където само Аларик Старк и неговите синове излезли да я посрещнат, щом драконът ѝ кацнал пред портите на замъка. Лорд Аларик имал кремъчна репутация; корав мъж, казвали хората, суров и коравосърдечен, със стегнат юмрук дотолкова, че бил свидлив, лишен от хумор, безрадостен, хладен. Дори Теомор Мандърли, който бил негов знаменосец, не го опровергал; Старк бил високо уважаван в Севера, казал той, но не и обичан. Шутът на лорд Мандърли го изразил другояче: „Струва ми се, че лорд Аларик има запек от дванайсетгодишен“.
Приемът в Зимен хребет с нищо не опровергал страховете на кралицата за това, което можело да очаква от дома Старк. Още преди да сгъне коляно пред Нейна милост, лорд Аларик изгледал накриво облеклото ѝ и рекъл:
— Надявам се, че сте донесла нещо по-топло от това. — После продължил, като заявил, че не иска дракона ѝ между стените си.
— Не съм виждал Харънхъл, но знам какво се случи там. — Рицарите и дамите ѝ щял да приеме, като стигнат тук, — и краля също, ако намери пътя… — Но не бивало да злоупотребяват с гостоприемството му. — Това е Северът и зимата иде. Не можем да храним дълго хиляда души. — Когато кралицата го уверила, че ще дойде само една десета от тази бройка, лорд Аларик изсумтял и отвърнал: — Това е добре. По-малко щеше да е още по-добре. — Както се опасявали, той явно бил недоволен, че крал Джеерис не благоволил да я придружи, и признал, че не бил сигурен как да забавлява една кралица. — Ако очаквате балове, маски и танци, дошли сте на неподходящото място.
Лорд Аларик бил изгубил жена си три години по-рано. Когато кралицата изразила съжаление, че така и не е имала удоволствието да се запознае с лейди Старк, севернякът отвърнал:
— Тя беше от дома Мормонт от Мечия остров и не беше дама според вашите стандарти, но излезе с брадва срещу глутница вълци, когато бе на дванайсет, уби два от тях и си уши наметало от кожите им. Даде ми двама силни сина също така и дъщеря, толкова сладка наглед, колкото всяка от вашите южняшки дами.
Когато Нейна милост предложила, че с удоволствие би помогнала да се уговорят бракове за синовете му за дъщерите на велики южни лордове, лорд Старк отказал безцеремонно.
— Ние пазим старите богове в Севера — рекъл на кралицата. — Когато момчетата ми вземат жена, ще се венчаят пред сърдечно дърво, а не в някоя южняшка септа.
Алисан Таргариен не се предала лесно обаче. Лордовете на Юга почитали старите богове, както и новите, казала тя на лорд Аларик; почти във всеки замък, който знаела, имало божие дърво, както и септа. И все още имало някои домове, които така и не били приели Седемте, не повече от северняците, най-вече Блекууд в речните земи между тях, а може би поне още дузина. Дори толкова суров и корав лорд като Аларик Старк се оказал безпомощен пред упорития чар на кралица Алисан. Съгласил се да помисли над казаното от нея и да обсъди въпроса със синовете си.
Колкото по-дълго се задържала кралицата, толкова по-топли ставали чувствата на лорд Аларик към нея и след време Алисан започнала да осъзнава, че не всичко, което се говорело за него, било истина. Той бил внимателен с парите, но не и свидлив; изобщо не бил лишен от хумор, макар че хуморът му бил рязък, остър като нож; синовете и дъщеря му, както и хората на Зимен хребет, изглежда, го обичали много. След като първоначалният мраз се стопил, негово благородие взел кралицата на лов за лос и мечка във Вълчия лес, показал ѝ костите на великан и ѝ позволил да рови колкото си иска из скромната библиотека на замъка му. Дори благоволил да се доближи до Среброкрил, макар и предпазливо. Жените на Зимен хребет също така били завладени от чара на кралицата, след като я опознали; Нейна милост станала особено близка с дъщерята на лорд Аларик, Алара. Когато останалите от свитата на кралицата най-сетне се появили при портите на замъка, след усилия през непроходими блата и летни снегове, месото и медовината потекли на воля, въпреки отсъствието на краля.