Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Непокорна кръв [bg]
Непокорна кръв [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Непокорна кръв [bg]

Электронная книга - «Непокорна кръв [bg]». Краткое содержание книги:

Изгнаникът Сет Макгрегър е от Ший — „Народът на вълшебните хълмове“, народ от лечители и ковачи, магьосници и бойци, народ в който мъже и жени са равни по сила и умения с оръжието. Ший живеят с векове, и затова са изградили странна и сложна йерархична система на взаимна зависимост и дълг, която поддържа единството им. Но Ший не се радват на изумителен, обширен свят — техният свят е свит и ограничен, ограден с Воала — здравата ципа, която ги предпазва от опасния и тайнствен свят на презрените твари отвъд, от света на простосмъртните хора. А може би самото наличие на човешката раса — на простосмъртните, с техния кратък живот, с техния сляп ум, лишен от менталния говор, от вътрешна свързаност и проницание в бъдното, налага границите и на света, в който се борят за съдбата си Ший? Може би именно човеците, с техните амбиции и боричкане, са причината светът на смъртните да нараства, а светът на Ший да отстъпва, неподготвен за контакта и съжителството с онези отвън? Никой не знае какъв е планът на Кейт Никнивън, кралица на Ший, но се знае, че тя е решила да разкъса Воала…
И заради това сега, в последната декада на 16-ти век, в този прокълнат ден, в проклетия човешки свят, Сет Макгрегър лежи скрит зад каменния процеп, стиска студения арбалет и се опитва да спре сълзите в очите си, за да вижда ясно целта — Сет трябва да убие собствения си брат, любимия, обожаван и мразен по-голям брат Конал. И онази човешка нещастница с него. Преди да ги хвърлят на кладата.
Ловът на вещици е започнал. Кладата лумва. И Сет няма право на погрешен изстрел…
Прекрасно черно фентъзи — силна, понякога брутална, но и затрогваща история, мощен екшън, способен да ви изненадва на всяка страница, неустоим отначало докрай. ergonbooks.com
1 ... 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118
Перейти на страницу:

— О, да. Наистина продължително време.

— Въпреки че видя какво направи Лилит? — Смехът на Кейт беше звънлив и прекрасен, но жесток. — Беше тук, нали, Ленора? Видя и чу. Знаеш какво ти причини.

Ленора сви рамене, макар че от мястото, където стоях, ми се стори, че върху раменете й се стовари оловна тежест.

— Да. Това няма никакво значение. Ще продължа да живея, и крепостта ще съществува заедно с мен.

— Само ако синът ти и всичките му кръвни роднини заминат за другия свят.

— Съгласна съм. А докато ни няма, ти няма да прекосяваш границите на земите ни. Нито ти, нито съюзниците ти.

Кейт близна върха на показалеца си и го вдигна във въздуха, присвивайки очи, сякаш проверяваше скоростта на вятъра.

— Ти си наистина опасна жена, Ленора. Знаеш ли какво те прави толкова опасна?

Ленора само повдигна едната си вежда. Гарванът завъртя главата си към Кейт.

— Цялата работа е в това, че ти искаш да умреш. — Този път усмивката на Кейт изглеждаше истинска. — Ти всъщност предпочиташ да умреш.

Ленора също се усмихна.

— И това смъртно желание ти дава безумна смелост. — Кейт забарабани с пръсти по бузата си, после посочи с пръст първо Конал, после мен. — Но това те прави опасна и за тях, нали? Колко ли време ще мине, преди да се поддадеш на призива?

— Гледай ме как живея — отвърна Ленора.

40

— Можеш да останеш тук — казах на Катриона. — Не си длъжна да идваш. Тук си щастлива, а в крепостта ще си в безопасност. Можеш да останеш.

Това бяха просто думи. Тя го знаеше, знаех го и аз.

— С теб — отвърна тя. — Където си ти, там съм щастлива.

Тя прокара пръсти по зарастващия белег на гърдите ми. Целунах я.

— Добре.

Само ако знаех. Само ако знаех. Дали щях да я оставя там?

* * *

Съжалявах Конал. О, само като си спомня колко го съжалявах. Той трябваше да изостави любимата си, а аз не.

Той нямаше да вземе Ейли, нямаше да й позволи да тръгне с него, защото каза, че другият свят ще я убие, дори само въздухът му ще го направи. Тя беше обвързана със своя свят така, както би се обрекла на любимия, а и освен това вече притежаваше душата на един друг мъж. Загубата й щеше да унищожи Шона. Неговата загуба щеше да съсипе нея. И двамата бяха обвързани с единия от световете само заради имената, които носеха; достатъчно бе да се откажат от тях, за да изгубят живота си. Конал отказа да й се обрече.

— Когато се прибера у дома завинаги — каза той, докато тя плачеше на гърдите му. — Тогава.

— Какво имаш предвид под завинаги? — Бях го дочул и ме изпълниха лоши предчувствия.

— Да не мислиш, че няма да се върнем? — Той беше на път да избухне. — Няма да стоя далеч оттук. Нито пък ти. Ще го виждаме отново, Сет. И то често. Един ден ще се върнем завинаги, но преди това, о, богове, ще го виждаме отново.

— Разбира се — обади се сухо Ленора, — стига Кейт да не ви вижда.

* * *

На бреговете на водния портал Рейлтин плачеше с горчиви сълзи, но тя бе обречена с Ангхис, и естествено, го последва. Би го последвала и до портите на Ада. Накрая така и направи.

Наблюдавах как Ленора навлезе в плиткото езеро, наблюдавах и брат ми. Затворих очи и си представих как излизат на разкаляния от дъжда горист бряг, зелен и прекрасен, облечен в ярките цветове на дърветата и небето. Помислих си, че може би животът в другия свят няма да е чак толкова зле. Водният портал от другата страна беше красив; едва ли щеше да се намери по-красиво място, където да пристигнем.

Щяхме да тръгнем на изток, каза Конал, където хората не ни познават. Щяхме да се настаним на бреговете на един източен тесен морски залив и да живеем спокойно зад избледняващия воал, и щяхме да търсим проклетия Камък на Ленора, а когато вече нямаше да издържаме изгнанието, щяхме да се промъкваме у дома като крадци.

Търпението на Кейт беше безкрайно. Както и на Ленора, по собствените й думи.

Под най-синьото небе на Ший, прошарено от перести облаци, избледняващо към безкрая, сплетох пръсти с тези на Катриона и й се усмихнах. Тя докосна нежно устните ми и аз я целунах. Денят не можеше да е по-болезнено прекрасен и аз избягвах да поглеждам към зашеметяващото небе и мочурището. Гледах само Катриона, когато я поведох към водния портал, а тя гледаше мен, и двамата преминахме през портала заедно. Това бе последното нещо, което направихме заедно.

1 ... 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)