Ези печели [bg]

— Но вече е единайсет и трийсет и пет, господин председател.

— Така ли?

— Здрасти, Алекс, аз съм Рей Фаулър, секретар на компанията. Какво мога да направя за теб? — каза мъжът и протегна ръка.

— Добро утро, господин Фаулър — каза Алекс, без да се опитва да стане от мястото си или да стисне протегнатата ръка. — Искам копие от протоколите на всяко заседание на борда през последните пет години.

— Няма проблем, сър, ще ги изпратя незабавно.

— Не, сам ги донесете, господин Фаулър. А също и всички бележки, които сте си водили.

— Но те може да са се изгубили или да са били унищожени след толкова много време.

— Сигурен съм, че не е нужно да ви напомням, господин Фаулър, че е против корпоративните закони да се унищожават материали, за които би могло да се окаже, че са важни за криминално разследване.

— Ще направя всичко по силите си да ги намеря, господин председател.

— Май си спомням, че президентът Никсън каза нещо подобно, когато му беше наредено да предаде записите по Уотъргейт.

— Не мисля, че сравнението е добро, господин председател.

— Ще ви уведомя какво е мнението ми по въпроса, господин Фаулър, но не преди да прочета протоколите.

— Какво е направил? — изуми се Акройд.

— Поиска да види одитните отчети за последните пет години и протоколите от заседанията на борда заедно с всички ръкописни бележки — каза Рей Фаулър.

— Сериозно? Тогава ще трябва да се отървем от него преди да се е отракал и да е започнал да създава истински проблеми.

— Може да не се окаже толкова лесно — каза Фаулър. — Вече не си имаме работа с Лорънс Лоуъл. Този тип е умен, корав и безмилостен. И не забравяй, че контролира петдесет процента от акциите на банката.

— А Ивлин държи другите петдесет процента — каза Акройд. — Така че той не може да направи нищо без нашата подкрепа, особено докато все още имаме мнозинство в борда.

— Но ако разбере…

— Напомням ти, Рей, че ако данъчните открият какво сме правили през последните десет години, мога да ти кажа кой ще го отнесе.

На вратата се почука.

Алекс си погледна часовника — петдесет и осем минути и двайсет секунди. Усмихна се.

— Влезте, господин Джардин.

Вратата се отвори и финансовият директор на банката въведе в кабинета на председателя шестима свои служители, натоварени с кашони.

— Има още няколко, господин председател — каза Джардин, без да се опитва да скрие сарказма си.

— Оставете ги там. — Алекс посочи дългата маса до отсрещната стена.

Шестимата помощници незабавно изпълниха заповедта му, докато Джардин стоеше и гледаше.

— Това ли е всичко, господин председател? — самоуверено попита той.

— Не, господин Джардин. Казахте, че има още няколко. Кога да ги очаквам?

— Боя се, че това беше нескопосан опит за малко хумор от моя страна, господин председател.

— Попаднал е в глухи уши, господин Джардин. Погрижете се никой от отдела ви да не напуска сградата довечера преди мен. В това число и вие самият. Имам чувството — каза Алекс, като хвърли поглед към купчините папки, — че ще имам още въпроси, преди да си тръгна.