Ези печели [bg]

Алекс погледна през бюрото към адвоката.

— Някой друг виждал ли е това писмо, господин Харботъл?

— Аз самият не съм го чел, сър.

След като излезе от офиса на Харботъл, Алекс се върна право в хотела и каза на рецепцията, че ще освободи стаята на сутринта. Първо обаче трябваше да проведе няколко телефонни разговора, преди да си помисли за посещение в банката. Най-напред се обади на Ана, за да й каже, че му се налага да остане за известно време в Бостън. После й разказа подробностите около завещанието на Лорънс.

— Мислиш ли, че ти и господин Розентал бихте могли да дойдете в Бостън колкото се може по-скоро, за да оцените колекцията Лоуъл?

— Ще проверя дали е свободен и ще ти се обадя. В «Мейфлауър» ли се установяваш за следващите няколко дни?

— Не. Харботъл ме посъветва да се преместя колкото се може по-бързо в Бийкън Хил, за да е сигурно, че Ивлин няма да се нанесе там и да обяви имота за свой като най-близък роднина на покойния.

— Колко щедро от страна на Лорънс да ти остави половината от «Елена», особено като се има предвид, че не е знаел дали ще се съгласиш да станеш председател на борда.

— И направи задачата ми да се опитам да спася банката малко по-лесна, като ми остави и петдесетте си процента от акциите в нея, ако се съглася да стана председател. Това означава, че никой не може да отхвърли решенията ми, освен Ивлин, която притежава другите петдесет процента.

— Ивлин ли? Това няма ли да направи работата ти още по-трудна?

— Ако бях съветник на бащата на Лорънс, със сигурност щях да му кажа, че съдилищата са пълни с враждуващи братя и сестри, които притежават по петдесет процента от имуществото на бащите си. Харботъл обаче е уверен, че докато акциите не струват и пукната пара, тя едва ли ще ми създава неприятности. Липсваш ми — внезапно смени темата той. — Кога според теб ще можеш да дойдеш?

— Ако случайно си забравил, ти си онзи, който трябваше да се върне в Ню Йорк. Мога да долетя в петък сутринта и да прекараме уикенда заедно. Ще трябва да каталогизирам колекцията преди да дойде господин Розентал.

— Знаеш как да накараш един мъж да се чувства желан — със смях каза Алекс.

Следващото му обаждане беше до местен агент на недвижими имоти, когото натовари със задачата да оцени имотите на Лорънс в Бостън, Саутхамптън и Южна Франция.

Третото беше до Паоло да го предупреди, че ще му се наложи да ръководи компанията малко по-дълго, отколкото беше очаквал в началото.

— Две яйца на очи, бекон и пържени картофи — каза Алекс, докато сервитьорката му сипваше вдигащо пара горещо кафе. Радваше се, че майка му е на няколкостотин километра оттук в Бруклин и не може да го види.