Ези печели [bg]

Ерол свали фуражката, но не и палтото, и седна.

— Е, Ерол, преди малко ми каза, че работиш в банката от шест години. Това означава, че притежаваш нещо, от което се нуждая отчаяно.

Ерол го погледна озадачено.

— Информация — обясни Алекс. — Ще ти задам няколко въпроса, които могат да те притеснят, но ще ми помогнат да си върша работата, затова се надявам, че ще можеш да ми помогнеш.

Ерол се облегна в стола. Не изглеждаше да изгаря от желание да помага на новия председател. Алекс смени тактиката.

— Освен това ми каза, че господин Лоуъл те е уредил на тази работа.

— Точно така. Лейтенант Лоуъл говореше на една среща на Асоциацията на ветераните и когато чу, че съм служил в Нам…

— В коя дивизия?

— Двайсет и пета, сър.

— Аз бях в сто и шестнайсета.

— Дивизията на господин Лорънс.

— Да, там се запознахме. И подобно на теб, господин Лоуъл ми уреди тази работа.

Ерол се усмихна за първи път.

— Щом сте служили заедно с лейтенант Лоуъл, ще направя всичко, за да ви помогна.

— Радвам се да го чуя, защото също като мен, ти си се разбирал добре с господин Лоуъл. А с господин Акройд?

Ерол наведе глава.

— Толкова ли зле?

— Шест години му отварям вратата на колата, но още не съм сигурен, че знае името ми.

— А секретарката му? — попита Алекс, поглеждайки списъка си с въпроси.

— Госпожица Бауърс. Тя напусна с него. Но не се безпокойте, сър, няма да липсва на никого. — Алекс повдигна вежда. — Тя му беше малко повече от секретарка, ако разбирате накъде бия. — Алекс запази мълчание. — И честно казано, никой не обвини госпожа Акройд, когато тя най-сетне се разведе с него.

— Познаваш ли госпожа Акройд?

— Не бих казал, сър. Не посещаваше много често банката, но когато го правеше, винаги се обръщаше към мен по име.

— И един последен въпрос, Ерол. Господин Лоуъл имаше ли секретарка?

— Да, сър, госпожица Робинс. Истинско бижу. Но господин Акройд я изхвърли миналата седмица, след двайсет години работа тук.

— Влез.

— Търсили сте ме, председателю?

— Да, господин Джардин. Искам да видя одитните отчети на банката за последните пет години.

— Коя по-точно версия, председателю? — попита Джардин, без да успее да скрие подигравателната си усмивка.

— В какъв смисъл коя по-точно версия?

— Просто господин Лоуъл предпочиташе да му даваме съкратена версия, с която го запознавах веднъж годишно.

— Не се и съмнявам, че сте го правили. Но аз не съм господин Лоуъл и искам малко повече подробности.

— Обобщението на годишния отчет заема три страници и мисля, че ще го намерите за доста изчерпателно.

— А ако не го намеря?

— В такъв случай предполагам, че бихте могли да изучите подробните отчети, които подготвяме всяка година за данъчните, но те заемат стотици страници и ще ми трябват два, може би три дни да ги събера.

— Казах, че искам да видя отчетите за последните пет години, господин Джардин, а не тези за догодина. Така че се погрижете пълните версии за данъчните да бъдат след час на бюрото ми — каза Алекс, като наблегна на «пълните».