Обичай ближния си [bg]

Керн не можеше да си намери работа. Търси навсякъде. Но не успя да намери нищо, дори за двайсет франка дневно. В края на втората седмица парите им свършиха. Рут получи незначителна помощ от еврейския комитет, а Керн — от еврейско-християнския, общата сума възлизаше на петдесетина франка на седмица. Керн поговори с хазяйката и успя да задържи за тази цена двете стаи със закуска — кафе и кифли. Не се чувстваха особено нещастни. Стигаше им това, че живеят в Париж. Надяваха се новият ден да им донесе нещо ново и се чувстваха в безопасност. Дух на търпимост преобладаваше в този град, погълнал бежанци от целия свят. Тук човек можеше да умре от глад, но другите неприятности бяха незначителни, а това беше много важно за бежанците.

В един неделен следобед, когато входът за Лувъра беше безплатен, Марил ги заведе там.

— Зиме трябва да прекарвате някак времето си — каза той. — Бежанците трябва да се справят с няколко задачи: глада, жилището и убиване на времето, защото не им е позволено да работят. Гладът и жилището са два смъртни врага, с които трябва да се борят, но свободното време е скрит враг, който изпива силите заедно с изтощителното очакване и с призрака на постоянния страх. Първите врагове нападат явно и трябва да се борим с тях или да пропаднем, а времето пропълзява тайно и трови кръвта. Вие сте млади, не стойте в кафенетата, не се отказвайте, не губете упование. Когато ви стане тежко, елате в огромната парижка чакалня, Лувъра. Тук е добре отоплено. Много по-добре е да тъгувате пред някой Дьолакроа, Рембранд или Ван Гог, отколкото пред чаша ракия или сред сърдити, безпомощни, хленчещи хора. Това ви казвам аз, Марил, който предпочита да стои пред чаша ракия. Иначе не бих могъл, разбира се, да ви държа такива поучителни лекции.

Тръгнаха под големия купол на Лувъра — през вековете, покрай каменни египетски фараони, гръцки божества, римски цезари, вавилонски овчари, персийски килими и фламандски гоблени, покрай най-великите творби на човешкия гений. Рембранд, Гоя, Ел Греко, Леонардо, Дюрер — през безкрайни галерии и коридори, докато стигнаха до залите с картините на импресионистите. Седнаха на канапе насред залата. По стените блестяха пейзажи на Сезан, Ван Гог и Моне, танцьорките на Дега, пастелите на Реноар и цветните петна на Мане. Беше спокойно и безлюдно. Керн и Рут се чувстваха като в омагьосана кула, картините в която са прозорци към далечни светове, към градини, вдъхващи спокойна радост, към големи чувства и красиви мечти — към вечната родина на душата, непознаваща произвол, страх и неправда.