Обичай ближния си [bg]

— Благородният ариец е осъзнал най-после чистотата на расата си и е напуснал еврейката, нали? — попита Броз.

— Така ще кажат вероятно. Те нямат нищо против теб, Ото.

— Но аз имам нещо против тях.

Броз облегна глава на парапета на леглото. Той си припомни деня, когато началникът му бе дошъл в архива, говорил бе дълго за времената, в които живеят, за способностите на Броз и за това, че е срамота да го уволнят само защото е женен за еврейка. Той си взе шапката и си излезе. След една седмица разкървави носа на портиера, едновременно партиец и шпионин, защото бе нарекъл жена му мръсна еврейка. Това беше почти катастрофа. За щастие адвокатът на Броз успя да докаже, че вратарят е говорил в пияно състояние против правителството, и в резултат онзи изчезна. Но жената на Броз не можеше да излиза вече на улицата. Не искаше да я блъскат ученици от основното училище, облечени в партийни униформи. И понеже Броз не можа да си намери друга работа, заминаха за Париж. Жена му се разболя по пътя.

Зеленикавото небе над прозореца постепенно загуби цвета си. Стана мъгливо и тъмно.

— Имаше ли болки, Люси? — попита Броз.

— Не особено. Но съм ужасно уморена. Вътрешно.

Броз погали косите й. Те блестяха с медни отражения от рекламата на „Дюбоне“.

— Скоро ще станеш пак.

Жената раздвижи бавно глава под ръката му.

— Какво ми е, Ото? Никога не съм била така, а това трае вече месеци.

— Нищо особено. Нито сериозно. Жените често се разболяват така.

— Не вярвам, че някога ще оздравея — каза с внезапно отчаяние тя.

— Скоро ще оздравееш. Трябва само да не губиш смелост.

Нощта вече пълзеше по покривите навън. Броз седеше неподвижно, все още облегнал глава на парапета.

Лицето му, съкрушено и изплашено през целия ден, сега беше спокойно и ведро в последната неясна светлина.

— Обичам те, Люси — каза тихо той, без да помръдне.

— Никой не обича болна жена.

— Болната жена заслужава двойно повече любов, защото е едновременно жена и дете.

— Точно така — каза тя тъжно и тихо. — Но аз не съм и това дори. Не съм ти съпруга. Аз съм само бреме и нищо повече.

— Нали имам любимите ти коси! — каза Броз и се наведе да я целуне. — Очите ти. — Той се наведе да целуне очите й. — Ръцете. — Целуна и ръцете й. — Имам и любовта ти. Или ти не ме обичаш вече? — Той бе навел лице съвсем близо до нейното. — Не ме ли обичаш вече?

— Ото! — прошепна тя и сложи ръка на гърдите си.

— Не ме ли обичаш вече? — повтори тихо той. — Кажи ми. Мога да разбера. Естествено е да не обичаш човек, който не може да си изкарва прехраната. Кажи, любима, незаменима! — каза умолително той на повехналото лице.