Милдред Пиърс [bg]

Милдред отвори уста да каже, че не може да удържа нищо от Веда и че няма да й пипа доходите, но в любезността на Уоли забеляза нещо познато, някаква хладина. Сърцето й прескочи и тя разбра, че не бива да пада в този капан, не бива да разкрива отношенията си с Веда. Трябва да увърта, да каже, че не се е сетила за това, да настоява, че трябва да огледа всички законови аспекти, преди да реши какво да прави. Смотолеви нещо и забеляза как господин Роси погледна господин Екстайн. Тогава разбра какво се случва. Уоли се опитваше да постигне сделка. Кредиторите щяха да си получат парите, фирмата щеше да се изправи на крака, а Веда трябваше да плати сметката. Не й хрумна, че това е съвсем справедливо уреждане на ситуацията — кредиторите й бяха доставили стоки и имаха право на заплащане, а Веда печелеше големи суми и й струваше много пари. Единствената мисъл в главата й беше, че хиените се нахвърлят върху нейното пиленце. И тогава ловкостта й и способността й да лавира я напуснаха. Тя стана емоционална и каза, че няма да позволи детето й да стане жертва на подобна измама. Погледна Уоли в очите и продължи:

— Освен това, не смятам, че ти или някой друг имате право, най-малко законово, да вземете това, което принадлежи на мен или на детето ми, за да платите сметките на фирмата. Може би си забравил, господин Уоли Бъргън, но точно ти ме накара да основа акционерно дружество. Ти подготви документите и ми обясни закона. И основният ти аргумент беше, че така личната ми собственост ще бъде в безопасност и на нея няма да посягат кредиторите на фирмата. Може би си го забравил, но аз не съм.

— Не, не съм го забравил. — Столът на Уоли изскърца, когато се изправи, за да застане лице в лице с нея. Тя вече беше станала на крака и стоеше на около метър от голямата кръгла маса. — Не съм го забравил и си напълно права, че никой не може да вземе и цент от парите ти или от личната ти собственост, нито от Веда, за да удовлетвори претенциите си, колкото и основателни да са те. Не могат да пипнат нищо, твоето си е твое. Но могат да заведат дело, да те накарат да обявиш фалит и да ти вземат фирмата. Съдът ще назначи синдик и той ще управлява бизнеса ти, а теб ще те изхвърли.

— Добре, тогава да ме изхвърлят.

— Теб ще те изхвърлят, а Айда ще поеме кормилото.

— Кой!?

— Не знаеше, нали?

— Това е лъжа. Тя не би…

— О, напротив. Айда плака и отначало каза, че дори не иска да чуе подобно нещо, че ти е много добра приятелка. Но миналата седмица така и не успя да те накара да поговорите. Беше прекалено заета с концерта. Може би това я е наранило. Както и да е, сега вече е по-разумна и според нас ще управлява бизнеса по-добре от всички останали. Може би не като теб, когато умът ти е на мястото си. Но по-добре от някоя побъркана по театралния блясък жена, която предпочита да ходи по концерти и да пръска пари за детето си, вместо да плати на кредиторите си.

Когато научи какво е направила Айда, в очите на Милдред се появиха сълзи. Обърна се с гръб към Уоли, а той продължи с хладен тон: