![Милдред Пиърс [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/5/0/mildred-pirs-bg-download.jpg)
Милдред Пиърс [bg]
- Автор: Кейн Джеймс Маллахэн
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Пергамент прес
- ISBN: 978-954-641-038-2
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милдред Пиърс [bg]». Краткое содержание книги:
„Това е роман, който веднъж започнат, със сигурност ще бъде завършен, защото в него се долавя дълбокото, бавно просмукване на първичната кал, в която някога са пълзели змии и червеи. Тук няма правила, няма ограничения, нищо друго, освен инстинктивни нужди. Истинска баня на сетивността.“ Ню Йорк Таймс, Бук Ривю
„Никой друг не е успявал по начина, по който го прави Кейн, нито Хемингуей, нито дори Реймънд Чандлър.“ Том Улф
Но след десетина дни се случиха две странни и обезпокоителни неща, за които беше трудно да се определи кое е причината и кое следствието. Накратко — бизнесът в Лагуна Бийч силно западна и не успя да се възстанови. Една от най-старите и най-добрите вериги в Лос Анджелис — „Виктор Юго“ — откри ресторант близо до нейното заведение, който започна да се развива доста добре. Веднъж пребледнялата и напрегната госпожа Геслър я информира, че „малката кучка, онази повлекана от булевард Лос Фелиз“ се е преместила до тях.
— Айк вижда ли се с нея?
— Откъде да знам с кого се вижда Айк? През половината време е навън по поръчки и кой го знае къде ходи и кога ще се върне.
— Не можеш ли да разбереш?
— Разбрах, или поне се опитах. Не, не се вижда с нея, в това съм сигурна. С Айк всичко е наред. Но тя е тук. Работи в онова лъскаво заведение на пет километра от нас, в униформа и…
След това на Милдред й се стори, че госпожа Геслър вече не мислеше много за работата си. Търговията замря и тя не се сещаше как да я възстанови. Намали цените, но и това не помогна. Би затворила ресторанта, но беше обвързана с договор за имота, а другите заведения не печелеха достатъчно, че да плащат и този наем, както и да поддържат къщата й в Пасадена. Вече почти всяка седмица госпожица Джийкъл идваше при нея за пари и трансферите от резерва вече не бяха само по 500 долара, а станаха 250, 150, 100, 50 и така надолу по спиралата. Животът на Милдред беше странен и неестествен. Денем беше нервна, притеснена, стресната, боеше се да погледне госпожица Джийкъл в очите, беше сигурна, че служителите й говорят зад гърба й и я обвиняват. Вечер се прибираше при Монти, Веда и неизбежните гости и се отдаваше на тихо, мистично, наситено забавление. Тогава забравяше за тревогите през деня, не си позволяваше мрачни мисли, само се взираше във Веда и въздишаше дълбоко.
Но дойде денят, в който резервът по документи беше 5003,61 долара, а в банката имаше само 3,61. Трябваше дълго да увърта пред госпожица Джийкъл, за да прикрие защо не може да й позволи нов трансфер. Два дни по-късно не успя да плати сметката за месото. В ресторантския бизнес всички сметки се плащат в понеделник и ако това не стане, се смята за кредитиране. Господин Екстайн от „Снайдър Брос и Ко.“ я изслуша с безизразен поглед и се съгласи да й доставя месо, докато „оправи малките си проблеми“. Но през цялата следваща седмица Арчи се оплакваше от качеството на филето, а госпожа Геслър едва бе удържана да не се обади лично на господин Екстайн. До понеделник успяха да се разплатят със „Снайдър Брос“, но Милдред започна да иска отсрочки за други сметки, особено за алкохола, който й доставяше „Бодега Инк“. Един ден Уоли Бъргън влезе в будката за пайове и се оказа, че е бил нает от неколцина от кредиторите й. Той й предложи да организират среща. И тъй като по всичко личало, че най-много проблеми има в Лагуна Бийч, какво би казала да се съберат там следващата вечер? Можели да вечерят и да поговорят. На следващата вечер Веда трябваше да пее в „Холивуд Боул“. Милдред веднага заяви, че й е невъзможно да дойде, трябвало да е в амфитеатъра, нищо не можело да я спре да отиде. Но Уоли предложи да го отложат за по-следващата вечер. Или пък за понеделник.
Забавянето още повече влоши положението, защото в понеделник пристигнаха още неплатени сметки и освен с господин Екстайн, господин Роси от „Бодега“ и представителите на три склада за хранителни продукти, Милдред трябваше да се изправи и пред господин Гърни и още няколко дребни търговци, които преди се чувстваха поласкани, ако изобщо ги поздравеше. Уоли обаче се грижеше да се запази добрият тон. Не каза нищо по темата, докато им сервираха вечерята, за да не чуят сервитьорките. Настоя Милдред да му даде сметката за банкета на кредиторите, както шеговито нарече срещата. Насърчи я да говори, да сложи картите на масата, за да решат какво да правят. Непрекъснато й напомняше, че никой не иска да създава проблеми. И че е в интерес на всички тя да се изправи пак на крака и да се превърне отново в клиента, който е била преди.