Обратен камуфлаж [bg]

— Да, знаех това — равно отвърна тя. — Откъде знаеш толкова много по въпроса?

— Смятам Изида за най-обаятелна от всички древни божества, най-малкото защото е използвала божествените си сили, за да цери болните. Тя е възкресила съпруга си Озирис за живот и е излекувала сина си Хор. Също така тя обладава противоречиви страсти: от една страна, е безмилостна и коварна, а от друга — вярна и предана съпруга, която отива до края на света, за да намери мъртвото тяло на мъжа си. Тя е като всички интересни хора — парадокс. В нейния случай — смъртоносна и любяща. — Той си отчупи залък хляб и си отопи тахене.

— Ако съществува парадокс, доктор Лоз, той е по-близък до теб. Имам предвид, че сега си тук и лекуваш приятеля си, но в други измерения на своя живот ти си, или си бил, боец и опекун на терористична организация. Така че може би поуката е, че никога не трябва да съдим за някого само от пръв поглед, а да изчакаме, докато не добием представа за цялостния му облик, и тогава да решаваме кой е доминантният признак. — Тя замълча. — Едно питие?

— Не пия — отговори той.

— Е, аз ще ударя едно.

Лоз сбърчи нос.

— Когато бях ученичка — продължи тя, — четох нещо за Изида, по-точно за връзката й с Ра, бога на Слънцето. Знаеш ли за Ра, Сами?

Той поклати глава.

— Могъществото на Ра зависело от неговото тайно име — име известно само нему. Разбираш ли, древните египтяни смятали, че ако някой научи тайното ти име, той придобива власт над теб. Изида направила кобра от плюнката на Ра, която паднала на земята по време на пътешествието му в небесата. Кобрата ухапала Ра и вкарала отровата си. Изида се съгласила да облекчи болката на Ра, едва когато той й казал тайното си име.

— Изтезавала го е, с други думи. Казах ти, че е била безмилостна.

Тя се засмя.

— Много е просто. Аз вярвам в свободите, които имаме на Запад, и съм щастлива да работя срещу онези, които искат да ги разрушат. — Тя спря, за да сръбне от уискито, което междувременно бе разредила с малко минерална вода. — Освен това ме бива — завърши тя и остави чашата. — Много ме бива.

Той невярващо навъси чело.

— И не искаш нищо друго от живота си?

— Правиш произволното предположение, че нямам нищо друго в живота си.

— Липсва ти нещо — отговори й той. — Вероятно любов.

— О, я стига. Нека ти кажа, че съм щастлива и напълно удовлетворена от това, което правя.

— Не, не смятам така.