Обратен камуфлаж [bg]

— Според моята култура извършваш престъпление и се държиш като задник.

— Не искам да ти навредя. Отнех ти пистолета, за да не ме гръмнеш, докато разговаряме. Това е. — Той издърпа ръкава си, плъзна ръка във водата и я прокара нагоре-надолу по вътрешната страна на прасеца й, като галеше другия й крак с върха на пръстите си. — Какво слушаше, когато влязох? Може ли да послушам и аз?

— Моля те, престани.

— Какво слушаше?

— Един от записите, които направих на разговорите ни. Беше там.

— Няма какво да чуеш на тях. Не сме правили нищо. Ние сме такива, каквито изглеждаме.

— В такъв случай няма за какво да се притесняваш. Би ли престанал да ме опипваш, ако обичаш? — Тя извади ръката му от водата и я постави на ръба на ваната. Той я избърса о ръкава си и докосна лицето й.

— На някое друго място, Айзис, по друго време… И ние щяхме…

— Дай ми хавлията и дрехите ми и се махай!

— Още не сме си поговорили — възпротиви се той. Вдигна ръка към лицето й, прокара я по челото и бузите й и я плъзна по врата й. — Знаеш ли, това би ти доставило толкова голяма наслада, колкото и на мен. — Пръстът му проследи вдлъбнатината в основата на гърлото й. — Бих могъл да направя толкова много за теб. — Той замълча. — В края на краищата, може никога повече да не се срещнем и аз поне винаги ще съжалявам, че не сме се възползвали от възможността, която ни се предоставя тук.

Херик се поизмести във ваната и се опита да разгадае изражението на лицето му в светлината на лампата.

— Виж — по-меко каза тя. — Ти си привлекателен мъж. Всеки може да го види. Да, при други обстоятелства може би щях да се изкуша. Дори и сега се чувствам привлечена. Но начинът да ме съблазниш не е като ме заплашваш, а ти ме заплашваш.

— Не те заплашвам — каза той и в гласа му се долови оскърбление.

— Би трябвало да разбираш, че да влезеш тук, да отнемеш пистолета ми и да се възползваш от преимуществото си, за да ме опипваш, е заплашително поведение. — Тя замълча за момент. — Сега ще изляза от тази вана и искам да ми подадеш дрехите. — Тя се изправи и застана с лице към него, без да си прави труда да се прикрива. Той вдигна лампата и стана.

— Наистина си много красива.

— Кърпата ми! — Тя протегна ръка.

Той не помръдна.

Тя вдигна крак и стъпи на плоския ръб на ваната.

— Стой — каза той. — Остани, където си. Искам да гледам.

— За Бога, дай ми кърпата!

Вместо това той протегна ръка и докосна дясната й гърда, а после се прехвърли към лявата. Няколко секунди се гледаха очи в очи. Тя поклати глава и отмести ръката му.

— Не.

— Нека повторим тази сцена — каза той във внезапен изблик на момчешки ентусиазъм. — Струва си, повярвай ми. Ето как ще го направим. Аз ще вляза отново, а ти ще си облечена, после заедно ще се отпуснем. Може да си пийнеш от уискито, но немного, и ще поговорим.