Обратен камуфлаж [bg]

Тя излязоха навън под лъчите на един фантастичен залез.

— Беше ми интересно да чуя историите за Босна — разговорчиво подхвана тя. — Бях забравила колко брутално беше всичко.

— Хората забравят — отвърна Лоз.

— Разбира се, и двете страни извършиха ужасяващи неща. Хората забравят и това. — Вече стъпи на по-сигурна почва.

— Не, само едната страна.

— Имаше и военнопрестъпници мюсюлмани.

— Ние бяхме защитниците на Сараево — отговори той и поклати глава. — Всеки ден под огъня на снайперистите и артилерията загиваха хора.

— Дори да е така, босненците също извършваха зверства. Ами наказателните набези над позициите на сърбите? Мъченията и кланетата?

Той продължи да клати глава.

— Грешиш.

— Вярно е — настоя тя. — Трибуналът за военнопрестъпниците разполага с имената.

— Да, но мюсюлманите, които се явиха пред трибунала, бяха жертви — жени от лагерите за секс-робини; мъже, чийто приятели и семейства бяха избити пред очите им.

— Но се е случило — отговори тя. — Трябва никога да не забравяме, че мюсюлманите са способни да извършват престъпления също както християните.

— Не и тогава. — Той се обърна към нея, на лицето му се надигаше израз на тревога. — Ами бомбата на пазара? Какво Ще кажеш за това? Какво ще кажеш за тези хора?

— Съжалявам — отвърна тя — Не си спомням…

— Тези неща са в новините за няколко дни и после се забравят, но за някой бил там… Една мина, прицелена в централния пазар посред пладне. Седемдесет убити. Касапницата…

— Да, разбира се, сетих се. Искаш да кажеш, че си видял това?

— Това казвам. — Вените по врата и челото му се бяха подули.

— Трябва да е било ужасно. — Тя беше запозната с точните подробности за клането. Мината, стоварила се върху пластмасов навес на сергия на централния пазар, току над главите на стотици купувачи, беше убила шестдесет и девет човека и ранила други двеста. По-важна за нея беше датата — 5 февруари 1994, събота — най-малко два месеца след раняването на Сами Лоз при друга артилерийска атака и извеждането му от Босна към Германия, а впоследствие и Лондон. Как беше възможно да направи толкова елементарна грешка?

Тя кимна сякаш сега си припомняше всичко.

— Имаше някои предположения, че мината е била изстреляна от страна на мюсюлманите с цел да се спечели съчувствието на света.

— Не, не! Аз бях там! Бях само на няколко пресечки от пазара. Сърбите стреляха от хълмовете над града.

— Няма как да разбереш откъде е изстреляна една мина — продължаваше тя. — Минохвъргачката я изстрелва високо във въздуха почти безшумно.