Вечерните новини

— Какво ще правите? Никой не й отговори.

Рамон донесе стола, използван обикновено от въоръжените пазачи. Густаво бутна Ники да седне и двамата мъже го завързаха с въже. Густаво съблече ризата му наполовина, оголвайки слабите му гърди. Междувременно Рамон бе запалил цигара.

Предчувствайки какво се готви, Джесика викна към Мигел:

— Чакайте, може би действах прибързано. Моля ви, почакайте! Нека да поговорим!

Мигел не каза нищо. Наведе се, вдигна няколко от парченцата, хвърлени от Джесика.

— Това бяха три страници. За щастие, предполагах, че ще направиш такава глупост, и ти дадох само копието. Но цифрата три си остава. — Той даде знак на Рамон с три пръста: — Изгори го три пъти добре.

Рамон разпали огънчето на цигарата си, извади я от устата и с рязко движение заби горящия й край в гърдите на Ники. За миг момчето бе така стъписано, че не издаде звук. После изпищя от силната болка.

Джесика също пищеше — диво, безумно — и със сълзи на очи се молеше изтезанието да спре, уверявайки Мигел, че ще направи всичко, което той иска. В третата клетка Ангъс блъскаше решетката и също крещеше. Думите му се сляха с общата врява и почти не се чуваха.

Рамон слушаше и гледаше с иронична усмивка. Дръпна отново от цигарата си няколко пъти да засили огънчето. Когато краят й отново почервеня, той го притисна втори път върху гърдите на Ники. Писъците на момчето станаха неистови, докато Рамон потрети процедурата. Миризмата на изгоряла плът се вплете сякаш в писъците на момчето и отчаяните ридания на майка му.

Мигел остана напълно безразличен към всичко наоколо. Той изчака, докато врявата постихна, и нареди на Джесика:

— Ще седнеш пред камерата и ще говориш, като ти дам знак. Написал съм на картони всичко, което трябва да кажеш. Ще четеш текста от тях. Ще повтаряш дума по дума каквото е написано. Ясно ли е?

— Да — покорно отвърна Джесика, — ясно ми е. Като чу колко е прегракнала, Мигел каза на Густаво да й донесе вода.

— Аз не искам… Ники има нужда… от грижи за раните си. Сокоро знае…

— Млък! — скара й се Мигел. — Ако продължаваш да ни ядосваш, момчето пак ще си изпати. Ще стои така, а ти ще се подчиняваш! — Той изгледа свирепо Ники, който тихичко плачеше. — И ти млъквай! — После се обърна към Рамон: — Рамон, дръж „ръжена“ горещ.

— Да, шефе — кимна Рамон и всмукна отново да разпали цигарата си.

Джесика затвори очи. Ето какво им бе навлякла нейната съпротива. Може би някой ден Ники ще й прости. За да го предпази от нови страдания, тя щеше да изпълнява всичко, каквото й кажат, без грешка. Но точно тогава я осени една мисъл.

Кроф бе предчувствал, че някой ден може да го отвлекат и да го накарат да прави подобен запис. Но ето че това се бе случило с нея, макар никой от двамата да не го бе подозирал. Сега се мъчеше да си спомни онези сигнали… Защото Кроф неизбежно щеше да види записа.