Вечерните новини
- Автор: Хейли Артур
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вечерните новини». Краткое содержание книги:
В неотдавнашно интервю А. Хейли обяви, че последната му книга ще бъде „Реторта“, а после иде изпробва силите си в късия разказ.
— Вероятно го е заслужил.
Сокоро даде знак на пазача да отвори клетката на Ники и влезе. Като видя четирите рани, зацъка с уста, обърна се и напусна килията, която бе заключена веднага след нея.
— Нали ще се върнете? — извика Джесика.
За миг Сокоро като че ли пак щеше да отговори нещо сопнато, но само кимна и се отдалечи. Няколко минути след това се появи с един съд, кана вода и пакет с марля и превръзки. През решетките Джесика я гледаше как внимателно измива раните на Ники с вода, а той потреперва от време на време, без обаче да издава звук. Сокоро ги изсуши с парче плат и на всяка постави по една марля, закрепвайки я с лейкопласт.
Джесика предпазливо я заговори:
— Благодаря ви. Много сте сръчна. Мога ли да попитам…
— Това са изгаряния втора степен и ще зараснат. След няколко дни ще махна превръзките.
— Можете ли да му облекчите болката?
— Тук не е болница. Ще търпи.
Но като се обърна към Ники, каза му сухо и без усмивка:
— Лежи мирно днес, момче. Утре ще те боли по-малко.
Джесика се осмели да попита още нещо:
— Моля ви, защо не ме оставите да ида при него? Той е само на единайсет години. Не може ли да постоя при него като майка поне само за няколко часа?
— Питах Мигел. Той каза не. — След секунда Сокоро я нямаше.
В настъпилата тишина се чу тихият глас на Ангъс:
— Така ми се ще да направя нещо за теб, Ники. Животът е несправедлив. Не биваше да ти се случва това.
Никой не каза нищо. След малко се обади Ники:
— Деденце…
— Кажи, старче.
— Има нещо, което…
— Което мога да направя за теб ли? Какво е то?
— Разказвай ми за ония стари песни, дето беше започнал последната сутрин на закуска у дома, или ми попей някоя.
Очите на Ангъс плувнаха в сълзи. Най-малко бе очаквал такова желание.
Всичко, свързано с песни и музика, привличаше вниманието на Ники и понякога в летните вечери на вилата им край езерото, близо до Джонстаун в щата Ню Йорк, дядо и внук слушаха песни от Втората световна война, които две поколения по-рано и при друг вид изпитания бяха поддържали духа на Ангъс и мнозина като него. Ники бе ненаситен за разказите на дядо си и сега Ангъс се мъчеше да си спомни любимите му думи и изрази.
— Във ВВС-то си имахме цяла колекция плочи на седемдесет и осем оборота. Те вече отдавна са изчезнали. Обзалагам се, че никога не си виждал такива плочи.
— Виждал съм. Бащата на един мой приятел още пази няколко.
Ангъс се засмя. Двамата с момчето бяха водили подобен разговор преди няколко месеца.
— Както и да е, пренасяхме тези плочи от база в база и понеже са много лесно чупливи, никой от нас не ги поверяваше на друг вид транспорт. И навсякъде, където бивахме разквартирувани, се разнасяха песните на големите изпълнители и оркестри като Бени Гудман, Томи Дорси, Глен Милър… Пееха и млади певци като Франк Синатра, Рей Ебърли, Дик Кеймс. После ние си тананикахме песните им и сами под душа.
— Изпей ми сега една, деденце.
— И таз добра, дали ще мога? Гласът ми много е остарял.
— Нищо, опитай, Ангъс — подкани го Джесика. — А ако я знам, ще се присъединя и аз.
Ангъс затърси в паметта си. „Имаше ли Ники предпочитания към някоя песен?“ — опита се да си спомни той предишните им преживявания заедно.
Да, имаше! И като си пое въздух, Ангъс запя и погледна навън към пазача, чудейки се как е възможно да им налагат забрана да говорят. Но на човека, изглежда, не му беше до тях и си отгръщаше една след друга страниците на книжката с комикси.
13
Още щом Хари Партридж обяви в сряда следобед решението си да замине за Перу рано на другата сутрин, „групата за бързо реагиране“ в Си Би Ей превключи на по-висока скорост на действие. Паралелното му решение да отвори шлюзите на информационния поток 36 часа преди заминаването си създаде необходимостта от срещи и консултации за уточняване и приемане на приоритетна програма за следващите три дни. Първото, което предстоеше, бе да се запише съобщението на Партридж, за да бъде поставено в центъра на петъчния вечерен осведомителен бюлетин. То щеше да съдържа всичко, известно до този момент във връзка с отвличането на тримата от семейство Слоун, включително най-новите сведения за Перу и „Сендеро Луминосо“, идентификацията на терориста Улисес Родригес, наречен Мигел, ковчезите и собственика на погребално бюро, Алберто Годой, банката „Американ Амазонас“ и съмнителното убийство-самоубийство на Хосе Антонио Салавери и Хелга Еферен, за което вече се предполагаше, че е двойно убийство.
Но преди да започне работа, Хари Партридж посети Крофърд Слоун в кабинета му на четвъртия етаж. Той смяташе, че водещият пръв от всички трябва да бъде информиран за всяко ново нещо в развоя на събитията и плана за действие.