Част от секундата [Split Second - bg]

Лицето на Паркс пламна.

— По дяволите, защо не ми позвъни снощи? Не, вместо това хукваш към сграда, която ще гръмне. Толкова ли ти се умира?

Мишел се облегна назад и взе да опипва ръба на чаршафа. Главата я болеше и за пръв път забеляза, че ръцете й са бинтовани.

— Имам ли изгаряния? — попита тя с немощен глас.

— Не, само порязвания и синини, но всичко ще се оправи. Виж, за главата ти не гарантирам. Сигурно ще продължиш да вършиш глупости, докато някой ден късметът ти изневери и я загубиш.

— Просто исках да се уверя, че Шон е добре. Мислех си, че щом са нападнали мен, значи ще се насочат и към него. И бях права. Онази експлозия не е случайна, нали?

— Не. Намериха използваното устройство. Било е много добре изпипано. И монтирано точно до газовите тръби в мазето. Цялата къща хвръкнала във въздуха.

— Но защо? Особено ако Шон не е бил там?

— Бих искал да ти отговоря, но не мога.

— Пратил ли си хора да го търсят?

— Всички, за които се сетихме. ФБР, федералните шерифи, тайните служби, щатската полиция на Вирджиния, местните полицаи; засега никакъв резултат.

— Нещо друго? Някакви вести за Джоун? Не открихте ли следи?

— Не — унило призна Паркс. — Нищо.

— Е, тогава излизам оттук и се хващам на работа.

Тя отново понечи да стане.

— Не, ще лежиш тук и ще си почиваш.

— Искаш от мен невъзможното! — гневно възкликна тя.

— Не, искам разумното. Изскочиш ли оттук бинтована и замаяна, току-виж, си припаднала в колата. Най-много да претрепеш и себе си, и още някой нещастник. Не виждам с какво ще ни помогне това. И не забравяй, попадаш за втори път в болница само за няколко дни. Третия път може да идеш направо в моргата.

Мишел изглеждаше готова да избухне отново, но сетне покорно се отпусна в леглото.

— Добре, засега печелиш. Но стане ли нещо, обади ми се на минутата. Ако не, ще те открия и лошо ти се пише.

Паркс шеговито вдигна ръце.

— Добре, добре, не ми трябват повече врагове. Имам си предостатъчно. — Той тръгна към вратата, но спря, преди да излезе. — Не искам да ти създавам безпочвени надежди. Шансовете да видим отново Шон Кинг са почти нищожни. Но докато има надежда, няма да спя.

Тя намери сили да се усмихне.

— Добре. Благодаря ти.

Пет минути след като Паркс си тръгна, Мишел набързо се облече, промъкна се покрай дежурните сестри и напусна болницата през задния изход.