Фалшива самоличност
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Кенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фалшива самоличност». Краткое содержание книги:
Един кошмар от миналото и една незабравена любов го въвличат в смъртоносно преследване, в което той трябва да опознае и спаси собствената си самоличност.
— А ти кой си? — попита Бюканън. — Съпругът?
Навъсеният мъж погледна покрай Бюканън, за да се увери, че Холи е добре.
— Или приятелят? Хайде — подкани го Бюканън. — Запасът ми от предположения започна да се изчерпва.
— Заинтересована страна.
— Е, в такъв случай можеш да се включиш в купона — Бюканън отвори широко вратата и покани с жест мъжа да влезе. — Няма смисъл да стоим в коридора и да будим съседите. Само се надявам, че всички ще успеем да се поберем в това тясно купе.
Мъжът бавно влезе с изкривено от подозрение лице.
Бюканън усети как широките рамене на мъжа го притискат. Той успя да затвори вратата.
— Слава Богу, че не си довел компания. Можехме да останем без кислород.
— Престани с тези шеги! — каза мъжът. — Да си свали дрехите? Какво си мислеше, че…
— Исках да те поканя — отговори Бюканън.
Високият мъж повдигна учуден вежди.
— Този касетофон твърде много бие на очи — каза Бюканън и се обърна към Холи. — Досетих се, че сте искали да го намеря. След това щях да си помисля, че мога да говоря спокойно, а по-късно да отрека всичко — вашата дума срещу моята, без да знам, че разговорът се предава по микрофон, скрит у вас, към вашия партньор в някое от съседните купета. Единственият начин, по който можех да открия този микрофон, беше да ви съблека и претърся основно, така че си помислих да ви предложа това и да видя какво ще стане — той се обърна към мъжа. — И ето, че ти се появи.
— Вие… — Холи не успя да довърши ругатнята.
— Казах ви истината. Нямам нищо общо с тези истории за тайни агенти. Но това не означава, че съм идиот — каза Бюканън. — А сега, има ли нещо друго, което искате да ме питате? Защото е късно. Уморен съм и искам да поспя малко.
— Вие…
— Да, сигурно съм и такъв — кимна Бюканън.
— Хайде, Холи — подкани я спътникът й.
Бюканън се промъкна край него и с мъка отвори вратата.
— Благодаря, че платихте за сандвичите и бирата. Наистина знаете как да направите пътуването на един мъж приятно.
Холи присви очи.
— Аз оставам!
— Да не си полудяла? — каза спътникът й.
— Знам какво правя — отговори тя.
— Слушайте, всичко това е много интересно — каза Бюканън. — Но аз наистина съм уморен.
— А аз наистина оставам!
— Чудесно — каза Бюканън. — Готов съм на всичко, за да ви убедя, че говоря истината. Можете да се уверите, че няма да кажа нищо подозрително на сън.
— Помисли, Холи — погледна я спътникът й.
— Всичко ще бъде наред, Тед.
— Да, Тед — каза Бюканън. — Всичко ще бъде наред. Обещавам, че няма да я събличам на сила. Лека нощ, Тед — Бюканън го побутна към вратата. — Продължавай да слухтиш. Надявам се, че хъркането ми няма да ти попречи да заспиш.
В поклащащия се коридор една възрастна жена по нощница в купето отдясно нагласи очилата си и ги изгледа неодобрително.
— Съжалявам, ако сме ви събудили, госпожо — каза Бюканън.
Той изчака Тед да тръгне и видя как влезе в последното купе отдясно. После махна с ръка на него и на възрастната жена, прибра се в купето и затвори вратата.
След като я заключи, той погледна въпросително Холи.
— И така, къде предпочитате? Отгоре или отдолу?
— Не си въобразявайте подобни неща, само защото останах. Тед наистина е много силен. Ако реши, че не съм в безопасност, той ще…
— Леглата.
— Какво?
— Говоря за леглата — Бюканън протегна ръка, хвана лоста и спусна горното. После започна да оправя долното. — Не знам какво очаквате да постигнете с това, но предлагам да хвърлим чоп, за да видим кой първи да използва банята.
— О!
— А ако нямате четка за зъби, можете да използвате моята.
— Всъщност, мисля си, че…
— Разбира се — Бюканън отключи и отвори вратата. — Лека нощ, Холи.
— Лека нощ.
— Как е узнала истинското ми име? Как е узнала толкова много от псевдонимите ми? Как е узнала къде да ме намери? Зададох й тези въпроси няколко пъти — Бюканън се намираше в една телефонна кабина на авеню „Лойола“, недалеч от Юниън Пасинджър Терминал в Ню Орлиънс. Улицата беше шумна. Лека мъгла размиваше синевата на октомврийско небе. Времето беше топло и влажно. Но единственото, което имаше значение за Бюканън, бяха думите, които звучаха по телефона и мисълта дали не го следят.
— Ще разберем — чу той дълбокия глас на офицера за свръзка. — Прави това, което смяташе предварително да направиш. Не променяй плановете си. Ще се свържем с теб. Но ако има нещо ново, обади се незабавно. Просто помни, че доказателствата, с които тя твърди, че разполага — снимките — те не са достатъчно убедителни.
— Но тя не би трябвало изобщо да разполага с тези снимки. Какво се случи във Форт Лодърдейл след като заминах? — попита Бюканън. — Този проблем би трябвало да е решен.