Фалшива самоличност
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Кенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фалшива самоличност». Краткое содержание книги:
Един кошмар от миналото и една незабравена любов го въвличат в смъртоносно преследване, в което той трябва да опознае и спаси собствената си самоличност.
— В такъв случай, щом те не съществуват…
— Някои от тях — кимна Холи. — Другите продължават да действат. Освен това създадени са няколко нови, много по-дълбоко засекретени, с много по-голямо вътрешно разделение, много по-амбициозни. Като „Скоч и сода“ например.
— Скоч и… — Бюканън почувства как по тила му полазват студени тръпки.
— Това е кодово название на още една секретна военна група — продължи Холи. — Тя работи съвместно с Бюрото за борба с наркотиците и с ЦРУ за внедряване на своите агенти в наркомрежите в Централна и Южна Америка и разгромяването им отвътре. Но тъй като правителствата на тези страни не са дали разрешение за присъствието на цивилни американски войници — въоръжени войници, използващи фалшиви имена — на тяхната територия, операцията е напълно противозаконна.
— Или имате страхотно въображение, или вашите източници трябва да се намират в някое болнично отделение за хора с умствени увреждания — каза Бюканън. — Както и да е, това не ме засяга. Не знам нищо за тази работа, така че защо…
— Вие сте работили за Групата за разузнавателна поддръжка, но преди шест месеца сте били прехвърлен в „Скоч и сода“.
Бюканън притаи дъх.
— Вие сте един от многото войници от Специални операции, които действат под прикритие — представящи се за цивилни, но въоръжени и с фалшиви документи за самоличност — които на практика представляват военизирано подразделение на Бюрото за борба с наркотиците и ЦРУ в чужди страни.
Бюканън бавно изпъна рамене.
— Добре, вече ми дойде до гуша. Край! Това, което ми казвате… това, в което ме обвинявате… е абсурдно. Ако разкажете това на някой неподходящ човек, някой глупак — политик, например — може наистина да ви повярва. След което ще затъна до гуша в неприятности. През цялата ми останала кариера ще трябва да отговарям на въпроси. И то заради някаква проклета измислица.
— А това измислица ли е? — Холи бръкна в калъфа за фотоапарат и извади копие на скицата на Бюканън, изготвена от полицията в Канкун, както и копия на снимките, който Големия Боб Бейли му беше показал във Форт Лодърдейл. — Те не приличат на измислица.
Бюканън усети болка в гърдите, докато разглеждаше полицейската скица и снимките, на които слизаше от самолета във Франкфурт, придружен от Бейли, и пред затвора в Мерида, в компанията на Гарсън Уудфийлд от американското посолство. Част от снимките не беше виждал. На тях той беше в моторница в канала, близо до Пристан 66 във Форт Лодърдейл, спрял до друга лодка, и говореше с Бейли. Последната снимка беше направена от брега (Бюканън си спомни, че се беше обърнал и беше видял Холи да сваля фотоапарата си), а ъгълът беше така избран, че в края се виждаше табела с надпис Форт Лодърдейл.
За Бога, помисли си Бюканън, тези снимки би трябвало да са унищожени. Какво се е случило във Форт Лодърдейл, след като заминах? Нима екипът не е успял да си свърши работата?
— Е? — попита той. — Какво би трябвало да означават тези снимки?
— Вие наистина ме удивлявате!
— Какво?
— Седите си тук невъзмутимо и… Сигурно ще отречете всичко, независимо от доказателствата — каза Холи.
— Тези снимки не са никакви доказателства. За какво говорите?
— Хайде, стига. На тях вие се представяте за трима различни човека.
— На тях има трима мъже, които донякъде приличат на мен, но каквото и да правят, то определено не прилича на занимание на таен агент.
— Джим Крофорд. Ед Потър. Виктор Грант.
— Хюи, Дюи и Луи. Кърли, Лари и Моу. Не разбирам за какво говорите. И като стана дума за въпроси, които вие ужасно обичате да задавате, но сякаш не желаете да им отговаряте — пак ще ви попитам. Как успяхте да научите името ми? Как успяхте да разберете, че съм военен? Как, по дяволите, разбрахте, че ще пътувам с този влак?
Холи поклати глава.
— Тайна.
— А глупостите, в които ме обвинявате, не са ли? Слушайте, има много лесен начин да докажа, че грешите по отношение на мен. Прост начин. Много лесен. Знаете, че името ми е Бюканън. За да ви докажа, че нямам какво да крия, дори ви показах шофьорската си книжка. Знаете, че служа във форт Браг. Направете проверка. Ще откриете само, че съм капитан, чиято специалност е полево обучение. Това е всичко. Нищо друго. Нищо тъмно и загадъчно. Никакви плащове и кинжали.
— Аз наистина проверих — каза Холи. — И в едно нещо сте прав. Всичко което открих, е това, което току-що ми казахте. Има цял куп документи за вас. Но вие пътувате толкова много по тези прословути бойни учения, че не успях да намеря никой, който наистина ви е срещал.
— Явно не сте попитали когото трябва.