Знакът на пламъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цеца Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Знакът на пламъка». Краткое содержание книги:
Тес потрепера.
— Елате по-близо — каза Фулано. — Погледнете бика.
Двамата не мръднаха.
— Не ми помагате. Трябва да докажете на самите себе си.
Кели и охраната ги заставиха да приближат загона. Бяха само на около три метра от бика и Тес се взря в отблъскващите му очи. Горещата пара от ноздрите му я парна по лицето.
Ужасена, Тес изтри бузите си. В същото време усети, че краката й пропадат. Тъмни стъпала водеха към още по-тъмна ниша право под бика.
Джерард потри дясното си око, което отново бе раздразнено. Извади от джоба си малка кутийка, приведе глава и свали една след друга контактните лещи от очите си.
Когато вдигна глава, очите му, до този момент сини, бяха станали сиви.
Тес потрепера.
— Още една тайна. Наследствен белег — поясни Джерард.
— Знам, рецесивен белег.
— Знаеш повече отколкото очаквах. Много повече. Хайде, време е. Влизайте.
Фулано също си бе свалил контактните лещи, разкривайки същите сиви очи като Джерард. Тес се разтрепера още по-неудържимо.
— Свали дрехите си — нареди Фулано.
— Какво? — озъби се Крейг. — Чакайте малко.
— Не става дума за секс — увери го Джерард. — Нечистите импулси само оскверняват духа. Допускаме ги неохотно, доколкото са нужни за продължаването на рода. Вашата голота няма да е по-възбуждаща за нас от естествената голота на животните. Но ние уважаваме чувството ви за приличие. Няма нужда да се събличате пред нас. Направете го там, в тъмното, под бика. Хвърлете дрехите горе на стъпалата. Иначе ще се изцапат.
— От какво?
— При кръщението. Но вашата съпротива започва да ме тревожи. Хайде, покажете, че сте достойни. Направете каквото ви казах. Влезте долу и свалете дрехите си.
Отзад Хъф Кели и хората от охраната продължаваха да ги побутват.
— Няма нужда да ни бутат — каза Тес. — Съгласни сме. Казахме ви, че не искаме да умираме.
— Но само ако наистина приемете тайнството на покръстването. Това скоро ще се разбере. Или ще приемете с душата си ритуала, или ще умрете.
Тес събра останалата й смелост и заслиза. Притиснати, застанаха заедно с Крейг долу. Загонът тънеше в мрак. Треперещи, те свалиха дрехите си и ги хвърлиха на стъпалата.
Привиквайки постепенно с тъмнината, Тес обърна очи нагоре, откъдето проникваха отблясъците от светилниците. Дебели пръти образуваха гъста решетка над главите им, а върху нея бе стъпил белият бик.
— А сега какво трябва да стане? — промърмори Крейг.
— Нали видя барелефа — прошепна Тес. — Не се ли сещаш?
Той разбра. Джерард също беше чул шепота й.
— Кръвта на агнеца — чуха гласа му отгоре. — По християнския обичай трябва да се изкъпете в кръвта на агнеца божи. И това са откраднали от нас. Техният вариант на кръщението. След това замениха кръвта с вода. Но преди това кръвта на агнеца беше кръвта на белия бик. Ние не изменяме на традициите си. Запазили сме ритуала, който идва от древен Ирак. После се появил в Гърция, на остров Крит. Белият бик, излязъл от морето, бил принесен в жертва от Тезей на бога на слънцето Аполон. После в древния Рим чрез това кръщение започнали да посвещават в митраизма. Коридата в Испания е най-късният вариант на жертвоприношението. Стадионът за борби с бикове в Мерида е построен на мястото на древен римски храм, посветен на Митра. Във вътрешността на храма имало такъв загон, наречен тауроболиум — в него римските центуриони сваляли дрехите си и приемали кръщение преди всяка битка, за да им даде сила срещу врага. Ритуалът се запазил и след четвърти век, независимо от въвеждането на християнството от Константин. Съхранен бил тайно и през Средновековието, въпреки преследванията от Инквизицията. Той съществува и сега. И ще съществува, докато е жива природата. Заради вечната си сила и величие.
— Добре, направете го — изкрещя Тес. — Да свършваме!
Гласът на Фулано я прекъсна.
— Като пряк наследник на предводителя на малката група, оживели от Монсегюр, заемам мястото му, мястото на Митра. Принасям в жертва двойника на Митра — гласът му се изгуби.
Тес чу над главата си яростното пръхтене на белия бик. Знаеше какво става — Фулано, с риск за живота си, го беше яхнал.
До тях долетя гласа на Джерард, тъй спокоен, че ги смая.
— В нощта на пролетното равноденствие тази свещена жертва символизира възраждането на природата към живот. При лятното слънцестоене, обаче, чрез жертвата посвещаваме младежите от нашата вяра в нейните тайнства. Понякога, това се случва доста рядко, покръстваме. Новопокръстените изпитват силата на тайнството и ако са достойни, приемат необходимостта от жертвата.