Амазония
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Амазония». Краткое содержание книги:
Четири години по-късно неговият шеф получава съобщение от бразилска морга, потвърждаващо смъртта.
В свръхсекретна папка има фотография на агента, направена преди убийството. На снимката той е размахал единствената ръка,
която му е останала, след като снайперски куршум е отнесъл другата.
В друга свръхсекретна папка се съхранява фотографията, направена в моргата.
На нея се вижда тялото на агента с две ръце.
Какво се е случило там?
Специално подбран екип от учени и военни се отправя на експедиция, за да разбере истината.
На всяка цена!
След малко прекратиха танца и заеха първоначалните си позиции. Тортор отново застана между входа на пещерата и гигантската котка. Големият ягуар изръмжа за последно и отри буза в бузата на Тортор. Очевидно постигнаха някакво разбирателство или поне установиха примирие. След това гигантската котка се спусна отново по ската.
Тортор бавно се изправи. Погледът му бе златист. Облиза небрежно едно място, където козината му бе разрошена, и се обърна към тях. После се отправи спокойно към входа, сякаш се завръщаше от разходка.
Карера наклони оръжието си и свали очилата за нощно виждане.
— Те се отдръпват — каза удивена.
— Глупак такъв — промърмори Мани и погали домашния си любимец.
— Какво всъщност стана? — попита го Костос.
— Тортор е на път да достигне полова зрялост — започна да обяснява Мани. — Женската котка, макар и много по-едра, изглежда, е на приблизително същата възраст. Ако съдя по това, което видяхме, действията на Тортор могат да се възприемат не само като предизвикателство, но и като демонстрация на желание за полово общуване.
— Един вид дали е да разбере, че и е мераклия — вметна Костос.
— И тя прие това — добави Мани и потупа гордо ягуара си по хълбока. — След срещата си с Тортор тя вероятно го възприема като вожд на нашата глутница. Сиреч като съвсем приемлив партньор.
— А сега какво ще правим? — попита Карера. — Те се отдръпнаха, но не се изтеглиха. Ако съдя по мястото, което заеха, препречват ни пътя за отстъпление към тресавището.
— Не знам какво правят, но Тортор ни спечели малко време — каза Мани. — Редно е да го оползотворим. Хайде да запалим огъня.
Натан забеляза, че основната част от глутницата се спусна в гористия пролом. „Каква бе причината?“
— Не сме сами — съобщи Карера с напрегнат глас и посочи едно място в обратната посока, нагоре по пролома.
Натан погледна в тази посока, но не видя нищо освен джунгла и скали.
— Какво…
Преди да завърши изречението, забеляза, че нещо помръдна.
Една тъмна фигура се отдалечи още повече от джунглата и стъпи върху голата глинена повърхност. Бе човешка фигура. Фигурата на мъж. И тя бе черна от главата до петите и наподобяваше сянка, досущ като котките. Човекът вдигна ръка, след което се обърна и тръгна нагоре по каньона. Движеше се така, че да може да бъде наблюдаван. Всички го проследиха с изумени погледи.
— Това е някой от бан-али — съобрази Натан. Фигурата спря, извърна се към тях и сякаш ги зачака.
— Струва ми се, че иска да го последваме — разтълкува действията му Мани.
— Ягуарите не ни предоставят особен избор откъм посока — намеси се Карера. — Заели са позиция пред джунглата под нас.
Отдалечената човешка фигура не помръдна.
— Какво да правим? — попита Карера.
— Според мен трябва да го последваме — предложи Натан. — Нали за това дойдохме? За да открием бан-али. Може би тези ягуари бяха последното изпитание, на което ни подложиха.
— Или пък сега ни гласят нов капан — допусна Костос.
— Нямаме избор — категорична бе Карера. — Трябва да продължим нагоре или глутницата ще ни види сметката.
Натан се обърна и погледна назад. На десетина метра зад него Кели, Коуве и останалите се бяха надвесили над Франк, сега съблечен по гащета. Изглеждаше упоен. Ана бе изправена и държеше съд с хранителен разтвор на височината на рамото си. Кели вече бе бинтовала един от осакатените крайници на брат си и превързваше другия. Коуве, коленичил до нея, й подаваше бинтове. Върху пода на пещерата се търкаляха опаковки от спринцовки и празни бутилки от лекарства.
— Искам да разбера дали Франк може да бъде преместван.
— Няма да изоставяме никого — разпореди Костос.
— Как е Франк? — обърна се Натан към Коуве.
— Изгубил е много кръв. Когато състоянието му се стабилизира, Кели ще му прелее кръв.
— Ще се наложи да тръгнем още сега — въздъхна Натан.
— Какво? Та той не може да се движи — въпротиви се Кели, която привършваше зашиването на кръвоносен съд.
Думите й издаваха страх, умора и неверие.
Натан приклекна до Кели и Коуве, когато те започнаха да бинтоват втория крак. Франк тихо изстена. Натан започна да им обяснява какво бяха видели пред входа на пещерата.
— Бан-али установиха контакт с нас. Струва ми се, че ни поканиха да тръгнем към тяхното село. Не вярвам да ни отправят втора покана.
Коуве кимна в знак на съгласие.
— Навярно сме издържали успешно някакъв последен тест, справили сме се с някакво предизвикателство — разсъждаваше той, като всъщност повтори това, което Натан бе казал преди малко. — Един вид показали сме, че сме достойни хора и сме си извоювали правото да продължим.