Амазония
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Амазония». Краткое содержание книги:
Четири години по-късно неговият шеф получава съобщение от бразилска морга, потвърждаващо смъртта.
В свръхсекретна папка има фотография на агента, направена преди убийството. На снимката той е размахал единствената ръка,
която му е останала, след като снайперски куршум е отнесъл другата.
В друга свръхсекретна папка се съхранява фотографията, направена в моргата.
На нея се вижда тялото на агента с две ръце.
Какво се е случило там?
Специално подбран екип от учени и военни се отправя на експедиция, за да разбере истината.
На всяка цена!
— Пази се!
Това бе най-големият ягуар. Този, който Натан забеляза още в началото.
Той скочи към входа на пещерата. Франк бе блъснат, полетя във въздуха и падна на гръб. Костос бе отхвърлен върху стената. После котката изчезна в сенките, откъдето бе дошла.
— Франк! — извика Кели.
Франк се гърчеше върху глинестата повърхност. Братът на Кели не само бе съборен. Двата му крака от коленете надолу ги нямаше. Върху земята зашуртя кръв. Само за секунди гигантският ягуар бе срязал крайниците му като с гилотина.
Коуве веднага коленичи до Франк. Олин му помогна да довлече стенещия човек до пещерата. Последва ги Кели, като започна да измъква в движение турникети от раницата си. Няколко пластмасови опаковки морфин паднаха върху земята. Натан се наведе и ги прибра.
Близо до входа се чу изстрел и пещерата се изпълни със светлина. Натан подаде опаковките морфин. Чувстваше се замаян и безполезен. Коуве ги пое.
— Иди да ни прикриваш откъм тила. — Кимна към изхода. Олин и Кели вече се бяха заели с ранения. Лицето на Кели бе покрито със сълзи, но и изпълнено с решимост. Очевидно не допускаше възможността да загуби брат си.
Натан, въоръжен с пушката си, се присъедини към Костос и Карера, застанали при входа на пещерата. Забелязаха, че джунглата все още бе изпълнена със сенки. Котките бяха намерили укритие зад скалите.
Мани се присъедини към тях с пистолет в ръка. Тортор подуши кръвта на Франк, разляла се по земята, и изръмжа.
— Наброих поне още петнайсет — каза Карера. Половината от лицето и бе закрита от очилата за нощно виждане.
— Ако се нахвърлят върху ни, няма да можем да ги спрем — каза Костос и изруга. — Останали са ни една гранатохвъргачка, две карабини М — 16 и няколко пистолета.
— И двуцевката ми — добави Натан.
— Заредих дискомета с нов пълнител — уведоми го Карера. — Последният е.
— В дъното на пещерата има клони, сухи листа и какво ли не — съобщи им Мани, като приклекна до тях. — Бихме могли да запалим огън пред входа.
— Запали го — разпореди Костос.
След като Мани се запъти към дъното на пещерата, раздаде се продължително глухо ръмжене. Всички застинаха. Върху скалистото възвишение се появи огромна фигура. Някои насочиха оръжията си към нея.
Натан разпозна сянката. Бе най-голямата котка.
— Самка — процеди през зъби Мани.
Тя не се опита да се скрие. Продължи да ги наблюдава и изучава. Да ги предизвиква. Джунглата зад нея бе изпълнена с пъргави тела, мускулести и ноктести.
— Какво ще правим? — попита Карера.
— Тази мръсница се опитва да ни уплаши — възнегодува Костос и се прицели.
— Не стреляй — спря го Натан. — Ако сега стреляш, цялата глутница ще се нахвърли върху ни.
— Натан е прав — каза Мани. — Зажаднели са за кръв. И най-малкото предизвикателство би могло да ги накара да ни нападнат. Нека първо да накладем огъня.
Котката сякаш го разбра. Нададе ужасяващ рев и скочи към тях с изумителна скорост.
Рейнджърите стреляха, но женският звяр се измъкна с фантастична лекота, сякаш бе призрак. Няколко куршума предизвикаха снопове от искрици, като се удариха в отсрещните скали. Един режещ диск също удари на камък и падна безобидно върху земята.
Натан коленичи и зае позиция с двуцевката си.
— Хайде, котенце, ела насам — промърмори. Изчака животното да се доближи.
Карера се прицели отново, но преди да успее да стреля, бе съборена. Събори я Тортор, който излезе с бързи движения от пещерата и се устреми към ската под тях.
— Тортор! — извика Мани.
Малкият ягуар се спусна на няколко метра по ската и спря, като препречи пътя на голямата котка. Изръмжа, прилепи предната част на тялото си до земята и засъска. Опашката му се размята застрашително и козината му настръхна. Оголи дългите си жълти нокти и острите си зъби.
Гигантският черен ягуар се устреми към него, но в последния момент спря и също започна да ръмжи. Двете котки засъскаха една срещу друга.
— Ей сега ще ти видя сметката, гадино — разяри се Костос и повдигна пушката си.
— Почакай! — каза му Мани.
Двете котки започнаха да се опознават. Делеше ги само около метър. По едно време гигантската самка застана с гръб към тях. Натан едва успя да убеди двамата рейнджъри да не стрелят.
— Какво правят? — попита Карера. Отговорни Мани.
— Тя не може да разбере защо животно от собствения й вид, макар и дребно, ни защищава. Просто е объркана.
Двете котки бяха престанали да ръмжат. Внимателно се доближиха една към друга и муцуните им почти се опряха. Продължиха да се опознават. Настръхналата им козина се слегна и отново стана гладка. Голямата котка започна да души странния малък ягуар.