Амазония
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Амазония». Краткое содержание книги:
Четири години по-късно неговият шеф получава съобщение от бразилска морга, потвърждаващо смъртта.
В свръхсекретна папка има фотография на агента, направена преди убийството. На снимката той е размахал единствената ръка,
която му е останала, след като снайперски куршум е отнесъл другата.
В друга свръхсекретна папка се съхранява фотографията, направена в моргата.
На нея се вижда тялото на агента с две ръце.
Какво се е случило там?
Специално подбран екип от учени и военни се отправя на експедиция, за да разбере истината.
На всяка цена!
— Правиш си майтап с мен.
— Натан, почти няма хора, които да не могат да бъдат изкушени от много пари. Знай, че рейнджърите получават мно-го добра подготовка по свързочно дело.
— Значи може да имаме доверие само на Мани.
— Сигурен ли си в това?
— Моля ти се! Та Мани е приятел и на двама ни!
— Така е, но той е и служител на бразилското правителство. Можеш да бъдеш сигурен, че то ще пожелае да обсеби откритието. То би се превърнало в манна небесна за тукашната икономика.
Натан усети, че го обхващат тягостни чувства. Дали професорът бе прав? Дали наистина нямаше никого, комуто да могат да се доверят?
Преди да успее да зададе нов въпрос на Коуве, нощта бе разкъсана от ужасяващ писък. Отгоре към тях полетя нещо голямо. Разпръснаха се, за да не се стовари върху главите им. То с глух удар падна точно в средата на групата.
Ана изпищя.
Лъчите на фенерчетата осветиха покритото с кръв тяло на ефрейтор Варчак. Ръката му потрепна като на удавник. Той се опита отново да извика, но от гърлото му се разнесе само слабо изхъркване.
Натан застина. Не можеше да откъсне поглед от тялото на нещастния ефрейтор.
От кръста надолу тялото на Варчак го нямаше. Нещо бе отхапало долната му половина.
— Приготви се за стрелба! — изкрещя Уоксмън, излязъл от вцепенението си.
Натан коленичи и насочи пушката си към тъмната джунгла. Кели и Коуве понечиха да окажат помощ на ефрейтора, но това бе съвършено безсмислен жест. Рейнджърът бе мъртъв.
Прицели се. На светлината на фенерчетата им заиграха тъмни сенки. Натан знаеше, че те не му се привиждат. До една се насочваха към тях.
Един от рейнджърите изстреля ракета. Тя се взриви високо и освети цялата джунгла с ярка магнезиева светлина. Джунглата сякаш посребря. Внезапната светлина накара тези, които се приближаваха, да спрат.
Натан установи, че гледа право в очите чудовище, осветено от ракетата. Бе застанало върху скала на склона на хълма. Бе огромно, с размерите на бик, но с гъвкаво и красиво тяло. Котка. Котка с очи, черни и студени, като парчета обсидиан. Други котки бяха заели позиции на склона на хълма и в джунглите около тях. Бяха най-малко двайсет.
— Ягуари — промълви шокираният от гледката Мани. — Черни ягуари.
Натан забеляза, че телосложението им бе като това на Тортор. Бяха обаче поне три пъти по-големи и навярно тежаха по половин тон. Размерите им бяха праисторически.
— Обградили са ни отвсякъде — прошепна Карера. Натан съобрази, че тези думи по смисъл се покриват с последното радиопослание на баща му. „Няма да издържим дълго. Обградени сме отвсякъде“. Нима наистина го бе сполетяла такава съдба?
Никой от хората не помръдна. Натан затаи дъх. Искаше му се нощните хищници да се уплашат от светлината и да се оттеглят. Някой от рейнджърите очевидно разсъждаваше като него, тъй като в небето се устреми втора ракета. След миг започна да се спуска с малък парашут, като осветяваше с ярка светлина цялата околност.
— Спокойно — нареди Уоксмън.
Положението не се промени. Глутницата остана на мястото си.
— Сержант, като ти дам знак, хвърли гранати по хълма — продължи Уоксмън. — Останалите запазете позиции за стрелба. Като ви подам сигнал, устремете се към централната пещера.
Натан погледна към входа на пещерата. Ако успееха да се доберат до нея, щяха да бъдат уязвими само от една посока. В пещерата можеха да се отбраняват. Тя бе единствената им надежда.
— Карера, ти ни прикривай откъм тил с… Нареждането на капитана бе прекъснато от пистолетен изстрел. Дзейн насмалко не падна на гръб от отката на димящия си пистолет.
Една от котките подскочи и сърдито Заръмжа. Другите ягуари се отзоваха на ръмженето й и се насочиха към групата.
— Сега! — изкомандва Уоксмън.
Костос коленичи, насочи своята карабина М-16 към склона на хълма и стреля. Карера използва новото си оръжие и към джунглата полетя широка сребърна дъга.
Един от ягуарите се подготви за скок, но коремът му бе буквално разпран от сребърен диск. Животното изрева и като се гърчеше, опита се да се скрие в джунглата.
Болезненият му рев секна, когато започнаха да избухват гранатите, хвърлени от Костос. Върху главите им се посипаха песъчинки и чакъл.
Отвсякъде закънтяха изстрели. Франк защищаваше сестра си и професора, коленичили зад мъртвото тяло на ефрейтор Варчак. Мани бе до Тортор. Ягуарът бе разтворил широко очи и козината му бе настръхнала. Дзейн и Олин, застанали до Ана Фонг, стреляха слепешком в мрака.