Лунна красавица

Вече два дни и две нощи Магнъс се тресеше. Йона го разтриваше и постоянно го разхлаждаше е вода, налагаше най-различни лекарства и билки на възпалените места, на драскотините и на раните, без да се откъсва от леглото му.

Кенет, Спес, Айнър, старият Терил и Марта, които се бяха върнали от остров Айн Хелга, се опитваха да я накарат да поспи. Но тя категорично отказваше.

— Но, милейди — примоли й се Марта, — вие сте бременна. — Но преди да се намръщи загрижено, прислужницата се усмихна гордо.

— Така е, но никога не съм се чувствала толкова добре. Не се безпокой.

— Милордът ще се ядоса, ако се разболеете.

— Права си — прошепна тя и нежно погали мъжественото лице на Магнъс. Вече не изглеждаше бледо, както преди.

— Не е ли чудо, че ще родите дете? — промълви Марта.

Йона се усмихна изнурено.

— Наистина е чудо. А сега ме остави сама, Марта. Искам да постоя малко със съпруга си.

Намираха се в спалнята в кулата на замъка, където доведоха Магнъс след битката е Килдър. Той беше успял да извърви почти цялото разстояние, но коленете му се огънаха, щом изкачиха последното стъпало! И тогава го подкрепиха няколко от неговите войници, без да обръщат внимание на недоволното му мърморене.

След като го поставиха в леглото, той изпадна в безсъзнание, като само от време на време идваше на себе си. Това продължи часове наред и Йона го прегледа щателно, за да разбере дали се налага да затвори някои рани, или дали има счупени кости, но не откри нищо опасно. Той беше изпаднал в треска по ред причини — както от многото наранявания, получени по време на двубоя му с Килдър, така и от продължителния му престой в злокобния затвор, изтощил дори неговото здраво тяло.

Когато най-накрая треската премина, Магнъс не можа да разпознае никого около себе си. Йона се опасяваше, че някоя от раните може да е забрала, но това не я плашеше чак толкова. Единственото лекарство, жизненоважно за него, бе сънят, който щеше да смъкне температурата на тялото му.

Принцесата спеше на едно легло — люлка в стаята на болния, за да го чуе, когато се събуди. От време на време се качваше по извитото стълбище на терасата на кулата, за да подиша малко чист въздух. Оттам можеше да го наблюдава, а това я успокояваше.

Йона тъкмо се канеше да си ляга, когато той се размърда в просъница. Наведе се над него, но изведнъж се сепна, тъй като Магнъс отвори очи.

— Всички мъже в двореца те гледаха влюбено, а ти беше с прекрасна рокля! — с раздразнение каза той, вперил поглед право в нея.