Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)

Когато зората се пукна, срещу Свети Романовата порта ни очакваше смразяваща кръвта гледка. Под прикритието на нощта турците бяха построили с ужасяваща скорост и явно с помощта на зли духове гигантска подвижна обсадна кула от дърво. Тя стоеше на ръба на преградния ров, само на тридесет стъпки от остатъците на външната крепостна стена, която защитниците бяха поправяли цяла нощ. Никой не може да проумее как е била направена.

Този подвижен бастион, висок колкото триетажна сграда, надвишава външната стена и може да бъде придвижван с помощта на големи дървени колела. Дървенията й е покрита с много пластове от камилски и волски кожи, за да бъде предпазена от запалване. Стените й са двойни, натъпкани помежду с пръст, така че малките ни топове не могат да я уязвят. От бойниците й свистят стрели, а от най-горната платформа огромна балиста с прицелване започна веднага да изстрелва грамадни каменни късове, за да разруши временните барикади и да повреди каквото е останало здраво от външната стена. Покрит път, дълъг петстотин стъпки, води от турския лагер до обсадната кула, като позволява на обслужващите я войници необезпокоявано да се придвижват напред-назад.

И докато балистата изстрелва своите каменни късове, докато свистят стрели и малки огнехвъргачки запращат горящи гърнета по палисадата и крепостния вал, редица от капаци на приземния етаж се отварят и се затварят, изсипвайки камъни, пръст, храсталак и трупи в преградния ров. И така, както стояхме и ужасени зяпахме в захлас тази кула, що стреля и засипва като машина или по-скоро като живо чудовище, голяма врата на средната платформа отпред с трясък се отвори и оттам към нас се понесе подвижен мост. За щастие разстоянието до външната стена беше прекалено голямо, за да я достигне.

Даже Грант дотърча на стената да изследва тази машина, подобна на която още не беше виждана по света. Той я премери на око, записа размерите й на хартия и заяви:

— Въпреки че тази кула е била предварително конструирана и само сглобена тук на място, самото й въздигане за една нощ е чудо от умение и организация. Сама по себе си тя не е нищо ново — обсадни кули са съществували толкова дълго, колкото и крепостни стени. Нейният размер е нещо невиждано — той надхвърля всичко познато досега от древните гърци и римляни. Ако не беше преградният ров, турците щяха да я търкулнат близо до стената и да я използват като таран.

След като я погледа известно време, той се врътна и си тръгна, тъй като не забеляза нищо необичайно в нейната конструкция. Но Джустиниани скърцаше със зъби и въртеше глава. Гордостта му беше докачена, тъй като кулата беше издигната незабелязано точно срещу сектора, който беше под негово командване.

— Ще почакаме до довечера — процеди той. — Това, което е построено от човешка ръка, от човешка ръка може да бъде разрушено.

Но този бастион, който плюе огън, гюллета, стрели и камъни, е толкова страшен, че никой не му повярва. Императорът е безутешен и пролива сълзи при вида на убитите гръцки работници, чиито тела са между стената и бълващата шрапнели кула. Не може и да се мисли за поправка, докато обсадната машина е пред външната крепостна стена.