Пиратска целувка
- Автор: Джефрис Сабрина
- Серия: lord trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Ташева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пиратска целувка». Краткое содержание книги:
Господи, той е толкова умен!
Той доразказа приказката си, а децата започнаха да настояват за още една, но той вдигна ръце, като че се предава.
— Извинявайте, деца, но не мога. Не сега. Сайлъс, и другите мъже ме чакат. Отиваме на ловна експедиция.
Когато децата в хор изразиха недоволството си, той обясни:
— Всички обичате свинско печено, нали?
Децата кимнаха утвърдително.
— Е, тогава — продължи той, като се изправи на крака и започна да изтръсква пясъка от бричовете си, — трябва да ви намерим от него. Но ще се върнем преди залез-слънце и тогава ще ви разкажа още някоя приказка, съгласни ли сте?
— Да! — извикаха децата.
Като застана до Сара, Ан ги погледна и се усмихна с разбиране, а после викна с ръка децата да се съберат около нея.
— Хайде, деца, да идем сега на брега. Мисля, че открих някакво гнездо на костенурка тук наблизо.
Сара се усмихна с благодарност на приятелката си, докато децата хукнаха към брега и я оставиха сама с Гидиън.
— Цял ден ли ще отсъстваш? — запита тя, щом децата изчезнаха от погледа им, а по гласа й личеше, че е разочарована.
Той се усмихна закачливо, като се приближи до нея и я привлече в обятията си.
— Говориш като съпруга, а дори още не сме женени.
— Имаш нещо против това ли? — подразни го тя.
— Ни най-малко. — Той я целуна звучно, а ръцете му започнаха да шарят по тялото й.
Когато той се дръпна назад, тя се вкопчи в него. Неизвестно защо не й се щеше да го пусне да тръгне. Макар че сега те почти никога не се разделяха, тя не можеше да си обясни защо, но точно днес нямаше желание да остава сама.
— Мога да дойда с тебе.
Той се засмя.
— И какво ще правиш? Ще зареждаш пушките ни ли? Ще режеш месото или ще дереш кожите? Или ще носиш дивеча до тук вместо нас? Имаш да вършиш по-важни неща от това да се промъкваш из храсталаците с група миризливи мъже, тръгнали на лов.
— Знаеш, че това не е причината, поради която не ме искаш — обвини го тя. — Ти и останалите искате да бъдете свободни да се оплаквате, да си чешете езиците и да се наливате с грог, без да ви е грижа какво ще си помислят след това жените ви.
— Да, сега, като спомена за това…
— Добре де, тръгвай! — отвърна тя с престорено отвращение, като се дръпна назад. — Но да не си посмял да дойдеш довечера в леглото вонящ на грог и свинска кръв!
— Не се тревожи. — Той я приближи до себе си. — След половин ден, в който ще съм се оплаквал, чесал и наливал с грог, ще бъда за баня. — Той разшири с пръст деколтето на блузата й и надникна закачливо в него. — И за някои други удоволствия, които после ще измисля.
— Гидиън! — извика тя и червенина заля страните й. Щеше ли да свикне някога с неговото дръзко поведение?
Вероятно не, помисли си тя, когато очите му потъмняха от желание и ръката му притисна талията й. А тя се разтрепери в очакване на неговата целувка.
— Капитане! — провикна се един глас откъм гората. — Идваш ли, или не?
Като изруга тихо, той я пусна.
— Да, дяволите да ви вземат! — извика той. — Сега идвам.
— Не се безпокой за мене. Ще се оправя. — Тя се надигна на пръсти, за да го целуне по бузата. — Приятен лов. И ни донеси някое хубаво тлъсто прасе за сватбеното празненство.
— Точно това смятам да направя, любов моя — отвърна той с усмивка. После се обърна и започна да се изкачва към гората.
Сърцето й заби силно, като видя, че той спря, за да й махне с ръка, после изчезна сред дърветата. „Любов моя“. Той бе казал „любов моя“. Това вероятно не означаваше нищо, но я изпълни с надежда. Скоро той щеше да каже и нещо повече, тя беше сигурна в това. И с нетърпение очакваше този момент, за да му отвърне със същите думи.
Като повдигна полите си и въздъхна, тя тръгна край брега. И така се задълбочи в мислите и мечтите си за Гидиън, че не забеляза колко се е отдалечила от другите.
Изведнъж някой я сграбчи изотзад. Запуши устата й с ръка и я издърпа до дърветата. Обзе я ужас и тя започна да се бори с всички сили, за да се освободи от ръцете на мъжа.
— Пусни я, Пети! — изсъска един глас, когато тя се озова с похитителя си в гората. — Ама ти я изплаши!
— Престанете да пищите, госпожице, разбирате ли? — промърмори един познат глас до ухото й. — Сега ще ви пусна.
В отговор на това тя го ръгна с лакът в ребрата.
— О… о… — изохка той и я пусна. — За какъв дявол направихте това?
Тя се обърна към него, а очите й светнаха от гняв.