Тайният живот на Беки Б. ((Маниашки роман))
- Автор: Кинсела Софи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Корнелия Великова-Дарева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайният живот на Беки Б. ((Маниашки роман))». Краткое содержание книги:
Да й припомня как се казвам ли?
— Ребека — отговарям. — Ребека Блумууд.
— „На Беки — казва жената на глас, докато пише на посвещението си върху първата страница на книгата — с обич и много нежност.“
Подписва се със замах и ми подава книгата.
— Страхотно! — възкликвам отново. — Благодаря… — поглеждам бързо корицата на книгата и добавям: — …Елизабет.
Елизабет Плоувър. Да си призная, никога нищо не съм чувала за нея.
— Сигурно се чудите откъде знам толкова много подробности за този техен изпълнен с насилие и опасности свят — казва Елизабет. После се привежда към мен и впива в лицето ми огромните си зелени очи. — Истината е, че живях с един латиноамерикански перач на пари. Живях с него цели три дълги месеца. Обичах го. Научих много неща от него… а после го предадох. — Гласът й заглъхва до треперлив шепот. — Никога няма да забравя погледа, който ми отправи, докато полицията го отвеждаше. Разбрах, че знае какво съм извършила. Знае, че аз съм неговият Юда Искариотски. И все пак, колкото и да е странно, мисля, че той ме обичаше заради стореното от мен.
— Уау! — възкликвам, неволно силно впечатлена. — И всичко това стана в Латинска Америка, така ли?
— Не, тук — казва жената след кратка пауза. — Но перачите на пари са еднакви навсякъде по света.
Преди да измисля какво да й отговоря, чувам някой да произнася името ми:
— Ребека!
Двете с жената вдигаме поглед и виждаме към нас да приближава момиче с гладко пригладена къса черна коса, облечено с дънки и черно поло.
— Аз съм Зелда — казва то, като спира пред нас. — Вчера говорихме по телефона.
— Зелда! — възкликва Елизабет, скачайки пъргаво от стола си. — Как си, какво правиш, мила! — пита тя сърдечно и разтваря ръце за прегръдка.
Зелда я гледа с недоумение.
— Извинете, не мисля, че… — започва тя, но спира, когато погледът й попада върху моя екземпляр на „Кървавочервен залез“. — О, да, ясно. Елизабет Плоувър. След минутка една от помощничките ми ще дойде да ви вземе. Междувременно заповядайте, вземете си кафе. — Зелда й отправя кратка усмивка, след което се обръща към мен: — Ребека, готова ли си да тръгваме?
— Да! — възкликвам нетърпеливо и скачам от стола си.
(Да си призная, чувствам се твърде поласкана от факта, че Зелда е слязла лично да ме посрещне. Така де, явно не го прави за всеки!)
— Радвам се да се запознаем на живо — казва ми Зелда, докато се ръкуваме. — И много се радвам, че ще участвате в нашето токшоу. По това време, както винаги, тук е страшна лудница… така че, ако нямаш нищо против, предлагам ти да тръгнем веднага към гримьорната, където ще ти направят прическа и грим, и да говорим по пътя. Съгласна ли си?
— Абсолютно — отговарям, стараейки се да прикрия вълнението си. — Чудесна идея.
Прическа и грим! Върхът!
— Има малка промяна в плана на предаването, за която трябва да поговорим — казва Зелда. — Нищо особено, така че не се тревожи… Имаме ли вече нещо от Бела? — подхвърля тя към рецепционистката.
Момичето врътва отрицателно глава и Зелда промърморва нещо под нос, което ми прозвучава като „Тъпа крава“.
— Добре, дай да тръгваме — обръща се тя към мен и бързо се отправя към двукрила остъклена врата-махало в дъното на фоайето.
— Боя се, че днес лудницата е дори още по-голяма от обикновено. Един от редовните ни участници не се яви, така че спешно търсим с кого да го заместим, пък и в кухнята имаше някакъв инцидент… изобщо… — Зелда минава устремно през вратата, аз я следвам плътно по петите и двете се понасяме едва ли не в тръс по покрития със зелен килим коридор, който гъмжи от подтичващи насам-натам хора. — На всичкото отгоре днес ни гостуват и „Хивън Сент 7“ — подхвърля ми Зелда през рамо. — А това означава, че телефонната ни централа скоро ще излезе от строя от наплива на звънящи фенове, а освен всичко друго трябва и да осигурим индивидуални гримьорни на седем тип със свръхнапомпано его.
— Ясно — вметвам безгрижно.
В следващата секунда обаче дъхът ми спира, „Хивън Сент 7“ ли? „Хивън Сент 7“?! Ама те… ами те… те са наистина страхотно прочути! И аз ще съм в едно и също токшоу с тях! О, Боже! Ще мога да се запозная с тях и тъй нататък, нали така? Може би след предаването ще отскочим някъде заедно да пийнем по нещо и ще станем наистина много добри приятели. Те и седмината са малко по-млади от мен, ама това всъщност е без значение. Мога да им бъда нещо като по-голяма сестра.
А може и да… може и да ИЗЛЯЗА с един от тях! О, Боже, да! Онзи сладур примерно, с черната коса. Натан. (Или май беше Етан? Добре де, няма значение как се казва.) Той ще улови погледа ми след края на предаването, ще приближи към мен и тихичко ще ме покани да вечеряме заедно, без останалите. Ще отидем в някой малък, уютен ресторант и отначало всичко ще бъде съвсем спокойно и дискретно, после обаче папараците ще ни надушат и така ще се превърнем в една от онези наистина страхотно прочути двойки, които непрекъснато ходят по разни премиери. И аз ще съм облечена в…