Мизъри

Ани започна да вие:

— САМО НЕ МИЗЪРИ! НЕ МОЖЕШ ДА ИЗГОРИШ МИЗЪРИ, МРЪСЕН СОПОЛАНКО! НЯМАШ ПРАВО ДА Я ИЗГОРИШ!

В този момент Ани направи точно това, на което се бе надявал — сграбчи горящия куп хартия с намерението да изтича в банята и да го потопи във ваната.

Щом се обърна с гръб към него, Пол сграбчи машината и я вдигна над главата си. Ръцете му се покриха с мехури, усети страшна болка в гръбнака, но не й обърна внимание. Безумното му лице бе напрегнато и съсредоточено. Машината излетя от ръцете му и улучи Ани право в средата на солидния й гръб.

Тя не изпищя, а изгрухтя изненадано, сетне рухна на пода и покри с тялото си горящата хартия.

Синкави пламъчета заподскачаха върху дъската, която му служеше вместо бюро. Пол дълбоко си пое въздух, усети как в гърлото му сякаш се забиват нагорещени пръти и угаси огъня с ръка. После успя да се изправи на десния си крак.

Ани се гърчеше на пода и стенеше. Пламъче се появи между лявата ръка и тялото й и тя изкрещя. Пол усети миризмата на изгоряла плът.

Жената се претърколи, като се опитваше да застане на колене. Повечето от листовете вече бяха на пода, някои горяха, други бяха накиснати в локвичките от шампанското, но Ани все още притискаше част от горящата хартия към гърдите си. Пуловерът й също гореше. В ръцете й бяха забити счупени стъкла. По-голямо парче стърчеше от дясната й буза като острие на томахавка.

— Ще те убия, мръсен лъжецо — изстена тя и се повлече към него на колене, но се препъна в машината. Изви се и почти успя да се обърне, когато Пол се строполи върху нея. Той усети острите ръбове на машината дори през солидното й тяло. Ани измяука като котка и се загърчи, докато се опитваше да го издраска с нокти.

Пламъците наоколо започваха да изгасват, но Пол усещаше страхотната топлина, която се излъчваше от мятащото се под него тяло. Знаеше, че част от пуловера й и сутиенът са се залепили върху кожата й, но изобщо не я съжаляваше.

Ани се опита да го отхвърли от себе си, той успя да се задържи и сега лежеше отгоре й, сякаш искаше да я изнасили. Заопипва наоколо, защото знаеше какво търси.

— Махай се!

Беше напипал горящата, обгорена хартия.

— Махай се!

Пол смачка хартията на топка, между пръстите му изскочиха пламъчета. От Ани се излъчваше воня на обгорена плът, пот, омраза, лудост.

— Махай се! — отново извика Ани и той натика хартията в отворената й уста. Очите й, които хвърляха мълнии, внезапно се разшириха — този път от изненада, ужас и болка.

— Ето твоята книга, Ани — задъхано произнесе той и сграбчи още хартия, напоена с шампанско. Ани продължаваше да се гърчи под него. Раздробеното му ляво коляно се удари в пода и Пол усети страхотна болка, но продължи да възсяда Ани. „Ще те изнасиля, защото не мога да направя нещо по-лошо. Изгълтай книгата ми, ще те накарам да се задавиш с нея“ — той конвулсивно смачка хартията и я наблъска в устата й, като се стремеше да я натика в гърлото й.