Мизъри

38

Хората казват, че или обичаш хайвера, или го мразиш, но Пол не споделяше подобно мнение. Когато пътуваше първа класа и стюардесата му поднасяше чиния с хайвер, той го изяждаше и забравяше за съществуването му до следващия полет. Но сега лакомо се нахвърли върху него, сякаш го опитваше за първи път в живота си.

Ани явно не го хареса. Отхапа деликатно от намазаното с хайвер парченце препечен хляб, намръщи се с отвращение и го остави. Пол продължи да се храни с огромен ентусиазъм и само за петнайсет минути преполови купчината. Уригна се, прикри с ръка устата си и виновно погледна Ани, която отново избухна в смях.

„Сигурно ще те убия, Ани — помисли си той и се усмихна сърдечно. — Кълна се, че ще го направя. Може би ще загина заедно с теб — всъщност предполагам, че ще стане така — но поне ще пукна с пълен с хайвер стомах. Можеше да е по-лошо.“

— Беше страхотно, но не мога повече — промълви той.

— Сигурно ще повърнеш, ако продължиш да ядеш — сгълча го Ани. — Хайверът е трудно смилаем. — Тя отново се усмихна. — Имам още една изненада — бутилка шампанско — но ще я запазя за момента, когато свършиш книгата. Казва се „Дом Периньон“ и струва седемдесет и пет долара. Толкова пари за една бутилка! Но продавачът каза, че е най-добрата марка.

— Прав е — отвърна Пол и си помисли, че се намира тук заради същото шампанско. Замълча за миг, сетне продължи:

— Искам да те помоля за още нещо, след като свърша.

— Така ли? И какво е то?

— Каза, че си запазила всичките ми вещи. В куфара ми има кашон с цигари — разреши ми да изпуша една, когато приключа.