Колоните на сътворението
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колоните на сътворението». Краткое содержание книги:
Той вдигна глава. Очите му срещнаха погледа на Дженсън.
Светът сякаш спря в морскосините му очи. Дженсън замръзна. Нещо в този човек и се струваше смътно познато, нещо в тези очи привлече вниманието и.
Себастиан бе спрял две стъпала по-надолу. Найда бе плътно до нея. Погледът на Морещицата проследи този на Дженсън.
Орловият поглед на мъжа бе фиксиран върху Дженсън, сякаш в огромния Дворец не съществуваше никой друг.
— Добри духове — прошепна Найда. — Това трябва да е Натан Рал.
— Как разбра? — попита Себастиан.
Морещицата не изпускаше от поглед възрастния мъж.
— Има очите на рода Рал. На Мрачния Рал. Виждала съм тези очи в безброй кошмари.
Погледът на Найда се плъзна към Дженсън. Морещицата свъси чело.
Дженсън разбра къде е виждала тези очи — в огледалото.
ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА
ВЗРЯНА В ДАЛЕЧИНАТА ОТВЪД СТЪЛБИЩЕТО, Дженсън видя как очите на магьосника се ококорват. Ръката му се вдигна във въздуха и посочи през тълпата.
— Спри! — провикна се той с дълбок властен глас. Въпреки глъчката наоколо Дженсън чу съвсем ясно този глас: — Спри!
Найда я гледаше така, сякаш още миг и ще разбере какво става. Дженсън я сграбчи за ръката.
— Трябва да го спреш, Найда.
Морещицата се обърна и видя забързания към тях магьосник. Отново погледна Дженсън.
Дженсън си спомни думите на Алтея, която и бе казала, че вижда в очите и нещо от рода Рал и че хората, които познават Мрачния Рал, може да познаят и нея.
Вкопчи се в ръката на Морещицата.
— Спри го! Не слушай какво ще ти говори!
— Но може би иска само…
Дженсън я разтърси.
— Нима не си ме слушала изобщо! Този човек може да ми попречи да помогна на Господаря Рал. Може да се опита да те изиграе. Спри го. Моля те, Найда, животът на Господаря Рал е в смъртна опасност.
Споменаването на Господаря Рал отново възстанови равновесието.
— Вървете! — извика Найда. — Бързо!
Дженсън кимна и хукна надолу по стълбите. Успя само да хвърли бърз поглед назад. Магьосникът крачеше с големи крачки към тях, ръката му бе вдигната във въздуха, крещеше им да спрат. Стиснала Агнела си в ръка, Найда се втурна към него.
Дженсън огледа района за войници, после отново се обърна назад, за да види дали Натан Рал ги гони, дали Найда прави нещо, за да го спре. Себастиан я сграбчи за ръката и двамата се втурнаха презглава надолу по стълбите. Дженсън не успя да зърне за последен път магьосника.
Досега не и бе хрумвало, че срещата с един вид неин роднина ще и въздейства така. Не бе очаквала да види приликата в очите му. Преди бе живяла единствено с майка си. Почувства се наистина странно — някакъв смътен копнеж — да види човек, в чиито вени тече кръв като нейната.
Но заловеше ли я той, съдбата и щеше да бъде предопределена.
Двамата със Себастиан тичаха презглава надолу по стълбите, разбутваха хората, които случайно препречваха пътя им. Някои им подвикваха да гледат къде ходят, други ги ругаеха, че тичат. Прелитаха бясно през всяка следваща площадка и хукваха, без да си поемат дъх, по следващата стълба.
Стигнаха пост с часови и забавиха ход. Дженсън придърпа качулката по-ниско над челото си, за да не се виждат очите и косата и — страхуваше се, че някой може да я разпознае като дъщеря на Мрачния Рал. Помисли си, че на плещите и пада още една грижа.
Себастиан я бе прегърнал през кръста и двамата вървяха плътно един до друг през гъстия поток от хора. За да избегнат срещи с патрулите, от време на време свиваха в страничните коридори с пейки или лъкатушеха умело из тълпата.
Стигнаха до просторна площадка, претъпкана с хората, които си купуваха сувенири за спомен от посещението в Двореца. На някои от сергиите се продаваше ароматно месо и други храни, чиито сладостни ухания изпълваха въздуха. Пейките бяха пълни с хора, които ядяха, пиеха, усмихваха се и разговаряха възторжено. Други просто седяха тихо и наблюдаваха тълпата. В сенките между сергиите и колоните също имаше хора, които използваха уединението, отпуснати в прегръдките си.
Дженсън и Себастиан тъкмо се канеха да се спуснат по поредната стълба под голямата площадка, когато забелязаха към тях да се качва цял отряд войници. Себастиан се поколеба. Дженсън си помисли, че вероятно приятелят и си е припомнил как бе заловен преди. Войниците бяха доста, нямаше как да избегнат срещата с тях. Зорките им погледи оглеждаха внимателно всеки от посетителите в Двореца.