Колоните на сътворението
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колоните на сътворението». Краткое содержание книги:
Затова ти предлагам да сложим точка. Животът на Господаря Рал е в опасност. Нямам повече време за губене. Ако не ме оставиш да си върша задълженията като негов защитник, значи желаеш да го изложиш на опасност и ще се наложи да те отстраня, както бих направила с всяка заплаха за живота му.
Морещицата се замисли върху думите на Дженсън. Какво точно и се въртеше в главата, Дженсън не би могла да каже, но самият факт, че подтикна тази жена към мисловна дейност, и се стори безпрецедентен. Никога не си бе представяла, че Морещиците са склонни към размисъл. Винаги ги бе смятала за безмозъчни убийци. В очите на тази жена обаче проблясваше интелигентност.
Най-сетне Морещицата се наведе и подхвана Себастиан под мишницата, за да му помогне да се изправи. Когато той успя да се задържи на краката си, тя се обърна към Дженсън.
— С радост ще изтърпя камшик и далеч по-страшни неща, ако това ще помогне да осигуря на Господаря Рал по-надеждна защита. А сега вървете, побързайте. — Усмихна се едва забележимо, но с топлота и плесна Дженсън по рамото. — Нека добрите духове ви закрилят. — Поколеба се. — Но трябва да знам как така силата на Агнела ми не ти действа. Това е просто невъзможно.
Дженсън не очакваше тъй злонамерен човек като Морещицата да призове на помощ добрите духове. Та нали майка и вече бе сред добрите духове.
— Съжалявам, това е едно от нещата, за които нямам време дори да започна да говоря, освен това сигурността на Господаря Рал зависи от моята дискретност по тези въпроси.
Жената я изгледа продължително.
— Аз съм Найда. Закълни ми се лично, че ще удържиш на думата си и ще го пазиш.
— Кълна се, Найда. А сега трябва да вървя. Повече не мога да губя нито минутка — за каквото и да било.
Преди Дженсън да тръгне, Морещицата я дръпна за наметалото.
— Настоящият Господар Рал е човек, когото не можем да си позволим да изгубим. Изгубим ли него, губим всичко. Ако някога разбера, че си ме лъгала, ти обещавам две неща — първо, няма да има достатъчно дълбока дупка, в която да се скриеш от мен; и, второ, смъртта ти ще бъде по-ужасна и от най-ужасяващия кошмар. Разбра ли ме?
Дженсън успя само да кимне пред свирепите очи на Найда.
Морещицата се обърна и тръгна нагоре по стълбата.
— Хайде.
— Добре ли си? — попита капитанът Себастиан.
Себастиан изтупа прахта от коленете си и също се насочи към стълбата.
— Май предпочитам камшика пред това, но ще го преживея.
Капитанът го изгледа със съчувствие и разтри пострадалата си ръка.
— Нещата ти са заключени горе. Оръжията и парите.
— Парите на Господаря Рал — поправи го Себастиан.
Единственото желание на Дженсън бе да напусне това място. Отправи се към стълбите, като едва се сдържа да не хукне презглава.
Морещицата се обърна и се провикна.
— Забравих да ти кажа нещо.
— Какво има още? Знаеш, че бързаме — Дженсън губеше търпение.
— Царедворецът, дето дойде да ме повика, онзи, с бялата роба.
— Какво той?
— След като се разделихме, се канеше да отиде да потърси магьосника Рал, за да уведоми и него за теб.
Дженсън усети как кръвта напуска вените и.
— Господарят Рал е далече на юг — троснато рече капитанът.
Нямам предвид Господаря Рал, а магьосника Рал. Магьосник Натан Рал.
ДВАДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
ДЖЕНСЪН СИ СПОМНЯШЕ ТОВА ИМЕ — Натан Рал. Алтея и спомена, че се е запознала с магьосника в Стария свят, в Двореца на пророците. Според чародейката той бил истински Рал — могъщ и невъобразимо опасен. Затова го държали заключен зад магически щитове, в подземия, където не може да стори никому зло. И въпреки това понякога му се удавало. Алтея спомена още и че Натан Рал бил на повече от деветстотин години.
Значи старият магьосник някак си е успял да се измъкне от магическите щитове.
Дженсън стисна Морещицата за ръката.
— Какво прави той тук, Найда?
— Не знам. Не съм се срещала с него.
— Не бива да ни вижда! Много е важно. Нямам време да ти обяснявам, но той е изключително опасен.
Застанала на горната площадка, Найда се обърна и погледна Дженсън право в очите.
— Опасен ли? Сигурна ли си?
— Да!
— Добре. Тогава елате с мен.
— Трябва да си взема нещата — настоя Себастиан.
— Оттук. — Капитанът посочи една врата наблизо.
Себастиан последва капитан Лърнър в стаичката. Разтреперана, Дженсън застана на прага и проследи с поглед как капитанът пали лампата и отключва вътрешната врата в дъното. Двамата със Себастиан потънаха в помещението зад нея, като взеха и лампата. Размениха си някакви думи, чуха се звуци от преместване на вещи по полиците.