Жените на Цезар (Част II: Весталките)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жените на Цезар (Част II: Весталките)». Краткое содержание книги:
— Другите не се намират в Рим. Имаш ли нещо против да започнем, Квинт Лутаций? — попита Цезар.
— Нека започваме, върховни понтифексе.
— От писмата ми вие вече сте придобили най-обща представа за същността на кризата, но аз настоявам да чуете цялата история от устата на майка ми. Съзнавам, че е по-подходящо разказът да бъде на главната весталка Фабия, но точно в този момент тя и другите весталки търсят из книгите сведения за необходимите изкупителни ритуали.
— Аврелия е съвсем подходяща, върховни понтифексе.
И така, Аврелия дойде отново в приемната на сина си и накратко разказа за случилото се. Личеше си, че съзнава всички последици от случая, но все пак е в състояние да запази самообладание. Както неколцина като Катул за пръв път осъзнаваха, Цезар приличаше на майка си.
— Готова ли си да свидетелстваш в съда, че човекът е бил Публий Клодий? — попита Катул Аврелия.
— Да, но с нежелание. Предпочитам Бона Дея да се погрижи за неговото наказание.
Всички й благодариха и Цезар я отпрати.
— Рекс Сакрорум — обърна се той към Клавдий, — искам да чуя най-напред твоята оценка.
— Публий Клодий е виновен в светотатство.
— Квинт Лутаций?
— Виновен в светотатство.
Един по един всички присъстващи обявиха Публий Клодий за уличен в светотатство.
Денят беше такъв, че никой не си позволяваше да разиграва политически игрички. Всички понтифекси бяха единни в позицията си и благодаряха, че начело на колегията е човек с твърдата ръка на Цезар. В политиката враждата бе неизбежна, но една религиозна криза изискваше общи усилия. Всеки присъстващ беше засегнат колкото останалите.
— Ще наредя още сега петнайсетте пазители да погледнат в пророческите книги — обеща Цезар — и ще се допитам за мнение до колегията на авгурите. Сенатът ще се свика на специално заседание и ще ни попита за мнение. Ние трябва да сме готови.
— Клодий трябва да бъде съден — закани се Месала Нигер, който настръхваше при самата мисъл какво точно е извършил богохулникът.
— Това ще изисква решение на Сената, както и специален закон от страна на народното събрание. Жените са против, но ти си прав, Нигер. Злосторникът трябва да бъде съден. Така или иначе този месец трябва да бъде използван за покаяние, а не за наказание, което означава, че задачата се прехвърля на консулите догодина.
— А какво ще правим с Помпея? — попита Катул, след като никой друг не посмя.
— Ако Клодий не се опита да я замеси, а майка ми предполага, че няма да го стори, участието й в светотатството е засвидетелствано единствено от робиня, която на свой ред със сигурност е замесена — обясни невъзмутимо Цезар, все едно не ставаше дума за собствената му съпруга.
— Това означава, че няма основание не само да бъде съдена, но дори да бъде обвинявана.
— Ти самият мислиш ли, че Помпея е била замесена, върховни понтифексе?
— Не, не мисля. Майка ми също не я смята за виновна, а тя е видяла всичко с очите си. Робинята иска на всяка цена да отърве кожата, което е разбираемо. Бона Дея ще изиска смъртта й — за което тя още не си дава сметка, — но това не е наше задължение. Нека жените решат.
— Ами жената и сестрите на Клодий? — намеси се Вация.
— Майка ми твърди, че са невинни.
— Майка ти е права — съгласи се Катул. — Никоя римлянка не би осквернила тайнствата на Бона Дея, дори Фулвия или Клодия.
— И все пак аз трябва да взема отношение спрямо Помпея — настоя Цезар и даде знак на жреца — писар, който държеше восъчните таблици. — Запиши: „До Помпея Сула, съпруга на Гай Юлий Цезар Понтифекс Максимус: С това те уведомявам, че разтрогвам нашия брак и те изпращам обратно у дома при брат ти. Не предявявам претенции върху зестрата ти.“
Никой не каза нито дума. Дори след като лаконичният документ бе даден на Цезар да го подпечата, пак никой не смееше да коментира.
Едва след като куриерът отиде да занесе съобщението в Държавния дом, Мамерк Лепид се изказа:
— Моята съпруга е нейна майка, но не желае Помпея при себе си.
— Никой няма право да го иска от нея — отбеляза хладно Цезар. — Точно затова посочих, че следва да бъде предадена на големия й брат, който се пада неин патерфамилиас. Той в момента управлява Римска Африка, но съпругата му е в града. Длъжни са да я приемат.
Най-накрая Силан зададе въпроса, който вълнуваше всички:
— Цезаре, ти току-що каза, че вярваш в невинността на Помпея. Защо тогава се развеждаш с нея?