Жените на Цезар (Част II: Весталките)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жените на Цезар (Част II: Весталките)». Краткое содержание книги:
— Има и друг човек, господарке — промърмори тя.
— Говори така, че да те чуваме, момиче! Кой друг е замесен?
— Моята господарка, господарке. Господарката Помпея Сула.
— Как по-точно е замесена? — попита Аврелия, без да обръща внимание на Помпея, която за малко да припадне, и на околните, които шумно замърмориха.
— Ако в къщата влязат мъже, господарке, ти никога не оставяш господарката Помпея далеч от погледа на Поликсена. Затова аз трябваше да отворя вратата на Публий Клодий и да го отведа на горния етаж, където двамата можеха да останат сами.
— Това не е истина! — извика Помпея. — Аврелия, кълна се във всички богове, че това не е истина! Кълна се в Бона Дея! Кълна се, кълна се, кълна се!
Но робинята упорито държеше на своето и никой не можеше да я принуди да отстъпи.
След цял час безплоден разпит Аврелия се предаде.
— Свидетелките са свободни. Съпругата и сестрите на Публий Клодий също нека си вървят. Бъдете готови да отговаряте още утре на много въпроси. Някоя от нас ще ви посети за целта. Това е женски въпрос и с вас ще се оправят жени.
Помпея Сула отдавна се беше свлякла на пода и ридаеше неутешимо.
— Поликсена, придружи съпругата на върховния понтифекс до покоите й и не я оставяй сама нито за миг.
— Мамо! — обърна се Помпея към Корнелия Сула, докато Поликсена й помагаше да се изправи. — Мамо, помогни ми! Моля те, помогни ми!
Но и лицето на Корнелия беше невъзмутимо.
— Никой не може да ти помогне, освен Бона Дея. Върви с Поликсена, Помпея.
Кардикса се върна от мястото си при бронзовите порти. Беше изпратила разплаканите гостенки навън, където тънките им рокли се вееха от студения вятър. Не можеха да вървят сами по улиците и трябваше да чакат до сутринта носилките и прислугата. Като прокудени от домовете си всички участнички в ритуалите се скупчиха от едната страна на Вия Сакра и ужасени се загледаха към прокълнатия град.
— Кардикса, иди да заключиш Дорида.
— Какво ще стане с мен? — питаше тя, докато я отвеждаха. — Господарке, какво ще стане с мен?
— Ще отговаряш за вината си пред Бона Дея.
Часовете на нощта мъчително се изнизваха и накрая дори се дочуха нещо като първи петли. Бяха останали само Аврелия, Сервилия и Корнелия Сула.
— Да отидем в кабинета на Цезар, там ще пийнем малко вино — горчиво се засмя Аврелия, — но няма да го наричаме мляко.
Виното, което ги чакаше на масата до стената, им се отрази добре. Аврелия прокара трепереща ръка по очите си, изправи рамене и погледна Корнелия.
— Какво мислиш по въпроса? — попита майката на Помпея.
— Мисля, че Дорида лъже.
— И аз така мисля — подкрепи я Сервилия.
— Винаги съм знаела, че бедната ми дъщеря е глупава, но не си спомням някога да е вършела злини. Най-малкото не би й стигнала смелостта да помогне на един мъж да оскверни Бона Дея.
— Въпросът е дали Рим ще погледне така на нещата — рече Сервилия.
— Права си. Рим ще повярва на показанията, дадени в такъв тържествен момент, освен това ще се вслуша в клюките. Това е истински кошмар. Горкият Цезар! Да се случи точно в неговия дом, с неговата жена! Богове, какъв подарък за враговете му! — проплака Аврелия.
— Монетата има две страни. От една страна, е светотатството, което ще вдигне много шум сега, а, от друга — скандалът, който ще се помни с години — прецени ситуацията Сервилия.
— Съгласна съм. — Корнелия Сула потръпна. — Представяте ли си какво се говори точно в този момент из домовете по Вия Нова? Хем всички сами чуха крясъците, хем робините, които тичат да доведат носилките, сега обясняват на всеки срещнат какво се е случило. Аврелия, как можем да докажем на Добрата богиня, че я обичаме?
— Надявам се, че Фабия и Теренция вече са се заловили да проучат.
— А Цезар? Той дали знае? — попита Сервилия.
— Кардикса отиде да му съобщи.