Сирените на Холивуд (Книга 1)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Сирените на Холивуд (Книга 1)». Краткое содержание книги:
Тя наблюдаваше седналия в полумрака Боунстийл. Отначало, когато обясни какво иска от нея, не беше сигурна, че ще може да го направи. После това, което й разказа за Маги, я потресе. Сега вече не изпитваше никакви колебания.
— Искам да разбера кой е убил Маги не по-малко от теб.
Гласът й прозвуча твърдо дори за собствените й уши. От ума й не излизаше мисълта за бебето, още неоформено и толкова невинно. Познаваше добре Маги. Тя никога нямаше да абортира. Това можеше да се обясни отчасти с възпитанието й, отчасти с начина, по който гледаше на живота. Маги никога нямаше да отнеме съзнателно нечий живот. Да, бебето щеше да е живо, ако Маги не беше… Горещи сълзи изпълниха очите й, тя извърна глава от него и с неумолима твърдост стисна клепки. Не се ли издаде, че всичко в нея крещи? И как да не крещи, когато нероденото бебе непрекъснато се явяваше в съзнанието й, обвито в блестяща паяжина. Божичко, как й се искаше справедливостта да възтържествува. Беше й трудно да отгатне как точно се чувства Боунстийл в този момент. Как го каза одеве? Безразличието към собственото им насилие. Огромното незачитане на човешкия живот я отвръщаваше и тя беше сигурна, че никога няма да бъде истински удовлетворена, докато случаят не се изясни напълно. Сега разбра също защо Боунстийл разкри пред нея личния си живот — той вече не беше само едно обикновено ченге.
— Знаеш какво трябва да направиш.
Това не беше въпрос.
— Да, наясно съм.
— Слава богу, че си актриса.
Усети го как иска да се засмее и тя се усмихна, за да го увери, че всичко е наред. След малко й каза:
— Искам да съм сигурен, че разбираш опасността, на която се подлагаш.
— Боби — с тих глас го прекъсна тя, — достатъчно подробно обсъдихме нещата. Не мога да продължа да живея със скръстени ръце при положение, че мога да направя това, което зависи от мен. И ще го направя.
— Но Крис ти е приятел.
— Крис не е страшен.
— Надявам се да си убедена в това.
— Убедена съм.
Беше се приближил до нея. В къщата беше толкова тихо, че се чуваше дори дишането им. След малко Даяна добави:
— Крис никога не би убил Маги. Той я обичаше.
— Любовта има различни определения… различни граници в зависимост от отделния човек.
Даяна отново долови нещо повече зад думите му.
— Мисля, че той щеше да се радва на бебето.
— Мислиш, но не знаеш.
— Никой, освен Крис и Маги не може да знае — тя замълча за момент. — А ти мислиш ли, че Крис я е убил?
Дълго време той не продума. Накрая сложи ръка на рамото й с думите:
— Нищо не може да се каже, докато не са налице всички факти, нали?
Даяна извърна глава и затърси очите му, ала те продължаваха да бъдат в сянка, все тъй непроницаеми.
„Хартбийтс“ се бяха събрали отново. Боунстийл й го каза още в началото на разговора им, но Даяна, разбира се, не му повярва. Нали беше свидетел на схватката между Крис и Бено в Лас Палмас. Разривът изглеждаше неизличим. За да се увери, тя се обади от дома на Боунстийл на Ванета в офиса на „Хартбийтс“. Секретарката потвърди, че те денонощно записвали в студиото, за да довършат новия сингъл и започнатия албум.
— Но в момента не са в Лас Палмас — беше добавила тя с типичния си акцент, смесица от негърски и лондонски говор. — Току-що ги търсих там. Предполагам, че са се върнали у Найджъл.
Даяна пое по Мълхоланд, за да излезе на магистралата за Сан Диего. Боунстийл я бе закарал обратно на снимачната площадка в Бърбанк. Настояваше тя да тръгне със своята кола.
Найджъл и Тай живееха в Мандевил Каниън. Това се падаше от другата страна на Бел Еър, западно от Бенедикт Каниън. Тази част бе по-усамотена и затова, според някои, по-привлекателна.
Мандевил Каниън представляваше гъста гориста местност с къщи на голямо разстояние една от друга. По архитектура се доближаваха повече до стила на Източното крайбрежие, отколкото до този на зоните край Лос Анджелис. Тук живееха ездачи, които отглеждаха конете си и ги яздеха с бричове и къси червени жакети покрай вездесъщите ограждения от бели колове. Според Даяна, Найджъл вероятно е бил безкрайно щастлив да се премести да живее тук, сред хора, които имаха вяла представа от рок музика и нямаше да отправят закани към Линда Ронстад или Джеймс Тейлър. В техните среди Найджъл беше очарователен плебей, което за него беше добре дошло. Двамата с Тай обичаха да се усамотяват, когато си бяха у дома.