Стъклени гейши
- Автор: Куин Сузана
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547692992
- Переводчик: Силвия Падалска
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Стъклени гейши». Краткое содержание книги:
За Стефани работата в квартала за забавления „Ропонги” в Токио изглежда неустоимо привлекателна и доходна. Компаньонка в бар? Защо не! Съвременна гейша - приятен флирт с богати бизнесмени, изискани питиета, отлично заплащане и... никакъв секс. Приятелките й от училище Джулия и Анабел печелят много и твърдят, че всичко е напълно безопасно.
Да започне е лесно - клубовете търсят красиви европейки. Но почти веднага Стефани осъзнава, че Анабел е изчезнала, а Джулия се е превърнала в развалина. Зад блясъка и шума на нощните заведения се крие една перфектно смазана машина, която осигурява всякакви удоволствия на клиентите. Алкохолът и дрогата са неразделна част от живота.
Докато търси Анабел, Стефани се запознава с властната и харизматична Мама сан, която знае всичко за мъжете. И занаята. Историята на секс индустрията, разказана от нея пред английски журналист, се превръща в бестселър. Затова, когато Стефани „открадва” клиент от клуба и, за да изкара повече пари, тя си създава сериозен враг. Опасността става още по-голяма, когато младата жена неволно попада на етажа, където определено се вършат нередни неща. Стефани осъзнава, че трябва да напусне „Ропонги” възможно най-бързо. Ако иска да се върне в реалността.
*
Вдъхновена от истински случай, тази книга ще се запомни с емоционалното напрежение и усещането за автентичност.
Запознайте се с тъмната страна на Токио!
Стеф погледна часовника си. Вече е шест и половина. Ще закъснея за работа.
Лекарите и бездруго нямаше да й позволят да посети госпожа Кимоно днес. Щеше да се върне на следващия ден. Но мисълта, че трябва да се появи отново в клуба, караше краката й да се подкосят. Люк й бе разказал, че някой е сложил наркотици в чашата на Наталия, а сега Анабел говореше за „спящи красавици“ и следеше внимателно питиетата си... Вероятно нямаше място за притеснение. Просто поредният мит в „Ропонги“, както самата Анабел бе написала. А и Стеф не можеше да пропусне да отиде на работа, тъй като не искаше да се лишава от бонусите.
След като влезе в топлото подземие на метрото и стигна до съвършено чистата платформа, Стеф отвори дневника. Надяваше се, че ще узнае повече за „спящите красавици“, и прегледа докрай страницата. Изразът обаче не бе използван отново.
Седмицата беше ужасна. Мразя неделите. През уикендите винаги се чувствам самотна. Клиентите се връщат при съпругите си, а момичетата искат единствено да спят, за да се възстановят от наркотиците. Но и без това не излизам с колежките си - отношенията ни не са такива. Определено не сме приятелки.
Най-тъжното е, че клиентите са най-близките ми хора тук. Когато съм пияна или дрогирана, се разбираме страшно добре. Но щом изтрезнея, всички ми се струват адски скучни.
Влакът спря на платформата. Както винаги, пристигаше точно навреме. Стеф се качи и продължи да чете.
Ефектът от наркотиците започва да отслабва, но аз не мога да заспя и просто се опитвам да се разсея. Останало ми е малко пликче с кристали. Може би ще взема една линия и ще отида на кино. Трябва да направя нещо, което да ме разведри. Ужасно съм отегчена.
Когато слезе в „Ропонги“, Стеф осъзна, че трябва да побърза. Изтича навън, покрай ресторанти за бързо хранене и игрални зали. Не можеше да спре да мисли за Джулия. Дали не бяха сложили нещо в шампанското й онази вечер? Защо тогава бе дошла на работа на следващия ден, сякаш нищо не се бе случило?
57.
Частити
От: Ч_Ч_Частити
До: Дафни_от_Канада
Относно: re: ге: животът и други неща
Познай какво се случи, скъпа? Люк си тръгва. Не ми е много мъчно. Беше забавен, но нека не се залъгваме - никога няма да ми купи апартамент или достатъчно голям пръстен с диамант. И бездруго бяхме заедно само за развлечение.
Рано или късно всеки поема по своя път. Заклевам се, че ще бъда тук, когато Мама сан най-после хвърли топа. Не се чувства добре напоследък, понякога забравя къде се намира. Прилича на някоя смахната, която се разхожда безцелно наоколо. Снощи е заспала пред Ниши, направо е започнала да хърка. Адски смешно. Трябва да й се каже, че е твърде стара за тази работа.
Изпитвам съжаление към Мама, но в момента се държи като истинска вещица. Току-що загуби поредния престижен клиент, един от редовните ми посетители - Ямамото сан. Затова не спира да ни тормози. „Доведете нови мъже. Не мога да ви имам никакво доверие. Винаги крадете най-добрите клиенти".Знаеш каква е Мама.
Този път вината е изцяло нейна. Нае онази англичанка с многото белези, а след няколко седмици тя се сближи с Ямамото сан. Сигурно е преспала с него. В крайна сметка го е убедила да отиде в друг клуб - „Каламити Джейнс", доколкото разбрах. Ако наистина е така, си е получила заслуженото. Не смяташ ли?
Честно казано, омръзна ми от постоянните проблеми с клиентите. Напоследък танцувам все по-добре и по-добре. Снощи заведох извратения доктор (помниш ли го?) във „Флеймс". Мястото изобщо не е западнало. Имаше шампанско на всяка маса. Момичетата изглеждаха приятни, едно от тях дори ми обеща да ме научи как да танцувам на пилон.
Разбира се, докторът си мислеше, че го подготвям за гореща нощ. Трябваше да избутвам ръцете му през пет минути, но все пак успях да заработя тлъста сума от напитки и Джоно ме покани да отида отново.
Докато наблюдавахме танцьорките, извратеният доктор ми предложи 100 000 йени, ако си сваля дрехите. Щях да го направя (Джоно отдавна ме убеждава да започна там на пробен период, вече съм почти навита), но изведнъж нещо се случи. Някакъв клиент ухапа едно от момичетата и всички трябваше да напуснат. Когато излязохме навън, улицата беше пълна с полицейски коли. В момента непрекъснато претърсват квартала, спират момичетата и ги проверяват за визи. Страшно е. Налага се да си намеря съпруг, и то бързо. Ха-ха-ха.