Работилницата на дявола
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-114-7
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Работилницата на дявола». Краткое содержание книги:
Стивън Канел е автор на бестселърите „Храна за акули“, „Мошеникът“ и „Да яхнеш змията“.
Той работи в Холивуд, където е сценарист на популярни телевизионни сериали.
Рейс посочи североизточната част на разпределителната гара.
— Добре, Алиша, обади се на ченгетата. По-добре аз да остана тук и да говоря с тях. Джон, Рейс и Били, вие вземете оръжия и тръгвайте. Не изпускайте от поглед тези бандити. След като разберете къде отиват, се върнете тук да обсъдим положението.
— Бъди, не че имам нещо против, но щом ще викаме ченгетата, предпочитам да не ме хванат с автоматично оръжие в ръце — каза Рейс.
— Ако ще се държиш като пъзльо, мястото ти не е тук — скастри го Бъди.
— Ти се криеш в караваната, задник такъв! — ядоса се Рейс и изведнъж атмосферата се вледени.
Всички се вцепениха, очаквайки Бъди да избухне. Членовете на екипа му никога не поставяха под съмнение нивото на тестостерона на шефа си.
— Виж какво, Рейс, не се крия, по дяволите — спокойно каза Бъди и всички си поеха дъх и леко се отпуснаха.
— Някой трябва да ръководи операцията, иначе ще настъпи пълен хаос. Не се тревожи за автоматичното оръжие. Аз имам разрешително за търговия с оръжие. Ще кажа на ченгетата, че снимаме филм… Всички обичат филмите.
Бъди се приближи до шкафа и извади снайперска пушка, но нито Джон Малката мечка, нито Рейс или Били не я искаха. Бяха донесли и един картечен пистолет „Узи“ и два „Хеклер и Кох“. Рейс и Малката мечка ги взеха, а Бъди грабна узито. Караваната се изпълни със звуците на добре смазани оръжия, когато всички започнаха да ги проверяват и зареждат. Бъди раздаде радиопредаватели и заповяда:
— И така, излизаме. Използвайте осемнайсети канал за връзка. Алиша, обади се на ченгетата.
Тя набра номера на полицията и след като обясни на пет-шест души кой е Бъди, най-после се свърза с отговорника за връзките с обществеността и даде телефона на режисьора.
— Филм ли ще снимате? — развълнувано попита полицаят.
— На разпределителната гара възникна проблем — поправи го Бъди. — Има въоръжени скитници и мисля, че веднага трябва да изпратите хора тук.
— Филм за въоръжени скитници? — попита полицаят, който още не можеше да разбере за какво става дума.
— Виж какво, задник такъв, това не е филм, а реалност, разбра ли? Моите хора се опитват да овладеят положението, но ни трябват полицейски подкрепления.
Изведнъж се разнесоха изстрели от автоматично оръжие и свистене на рикоширащи куршуми. Сърцето на Бъди подскочи.
— Какво става, мамка му? Чу ли? — изкрещя той по телефона.
— Не, господине… Какво има?
Стрелбата продължи. Бъди видя, че Рейс Уокър бяга като обезумял. После Рейс се олюля и падна. Дясната страна на гърдите му се обагри в кръв.
— По дяволите! Улучиха Рейс — измърмори Бъди и изпусна телефона.
— Направи нещо, Бъди! — извика Алиша. — Те убиват Рейс.
— Какво? — попита Бъди.
Чуха се още изстрели, последвани от пронизително свистене на куршуми.
— Те умират! Трябва да им помогнем! — изкрещя Алиша, изтича до шкафа и започна да рови из оръжията.
Бъди се почувства пълен глупак. Когато Алиша тръгна към вратата, той я сграбчи, обърна я към себе си и изтръгна от ръцете й автоматичния пистолет „Браунинг“.
— Обади се пак на полицията! Кажи им веднага да дойдат — заповяда Бъди, после, без да знае защо и какво се надява да постигне, излезе от караваната. — Мамка му, това е лудост!
Той се хвърли на земята и се скри зад задното колело.
— Отиди да видиш как е Рейс! — извика Алиша, която се подаде на вратата и гневно го погледна.
— Добре, добре — рече Бъди, зареден с енергия от презрението и очевидното й разочарование от него.
Той тръгна по релсите към Рейс Уокър и го намери в локва кръв. Каскадьорът се опитваше да стане, но нямаше сили.
— Не мърдай — заповяда Бъди и погледна раната му. — Мамка му, изглежда ужасно.
— Ей там, на около сто и петдесет метра, има две редици вагони. Джон отиде натам от страната на насипа. Не знам какво се случи с Били. Хората на Кинкейд са се качили на цистерните и се опитват да ги отворят.
— Да ги отворят? Кое?
— Цистерните. Мисля, че вътре има мляко. Вагоните са хладилни. Имат рисунка на крава. — Рейс говореше през стиснати зъби. — Трябва да повикаш помощ. Много са.
— Първо трябва да ти намеря безопасно място. Бъди взе оръжието на Рейс и използвайки дулото, отвори вратата на товарния вагон, до който стояха. Вътре имаше щайги. Бъди преметна Рейс на рамо и го прехвърли във вагона, после взе радиопредавателя му и го включи.