Сенките
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #13
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Сенките». Краткое содержание книги:
- Следят ни с хеликоптер - подхвърли лекарят.
И наистина, върху монитора се виждаше хубава картинка на ярък лъч светлина, който ги нагряваше отгоре, докато хеликоптерът ги наблюдаваше от въздуха.
- След две пресечки свий наляво.
- Ще ни отрежат пътя...
- Направи го!
И просто така те се озоваха под магистралата, недосегаеми за прожектора небето.
- Още една пресечка - измърмори Рейдж и се приведе напред, молейки се... - Ей там!
Вдясно от тях една врата се вдигаше бавно нагоре, разкривайки притъмнял склад с размерите на малка къща.
- Това е за нас!
- По дяволите, как го направи?
- Вечна слава на Ви.
И просто така линейката на Мани, заедно е всичките си бинтове, спринцовки и скалпели, както и с двете копелета, седнали отпред, се озова под прикритие, заключена на сигурно в склада.
Мани угаси двигателя, ала не свали ръце от волана. Сякаш очакваше, че ще се наложи отново да шофира.
- А сега какво?
Рейдж свали прозореца си и се заслуша в звуците от полицейските коли, минаващи отвън.
- Сега ще чакаме.
Телефонът му иззвъня и той вдигна.
- Добра работа, братко.
Гласът на Вишъс долетя съвсем ясно:
- А ти си мислеше, че никога няма да ни потрябва.
- Слава на бога, че може да се задейства дистанционно.
- През телефона ми. Бам! В безопасност ли сте?
- Аха, но ми се струва, че ще останем тук известно време, освен ако някой не дойде да ни вземе.
- Какво, по дяволите, става там?
- Ела да ни вземеш и ще ти разкажа на път за вкъщи.
- Там съм след двайсет минути. Освен ако не трябва да се притеснявам за ченгетата?
- А, не. - Рейдж направи презрителен жест. - Няма да имаш никакви проблеми. Наоколо няма ченгета.
Той затвори и Мани го погледна.
- Ти да не откачи? Навън гъмжи от полицаи.
- Малко упражнения ще му се отразят добре.
Мани изруга и удари няколко пъти глава в седалката.
- По дяволите! Дори не съм имал възможност да използвам това сладурче, а то вече е потрошено.
- Е, поне успя да си поиграеш с някои от копчетата. Пък и направихме добро тестване на защитата против куршуми. -Телефонът на Рейдж оповести, че е получил съобщение. - О, добри новини: Трез и Селена са се прибрали без неприятности. Предполагам, че са се изнесли, преди веселбата да започне.
- Какво облекчение. - Мани си пое дълбоко дъх, а после изруга. - Как ще изкараме това нещо от тук? Всеки полицейски участък в града ще разполага с описанието му.
Рейдж се огледа наоколо и сви рамене.
- На парчета, ако се наложи.
- Колкото и да е странно, това изобщо не ме успокоява.
- То е, защото не си виждал зет си с отвертка в ръка. Това копеле може да разглоби всичко на съставните му части.
- Въпросът е дали го бива със сглобяването.
- И още как.
- Да не би да ме лъжеш просто за да не се разцивря като момиченце?
- О, не. Ни най-малко.
Рейдж се размърда и включи фенерчето на телефона си.
- Да ти се намира нещо за ядене?
- Не и ако не обичаш вкуса на стерилно.
Рейдж отново се отпусна в седалката и я наклони назад.
- Ако нещата опрат до кокал...
- Не, не ти разрешавам да изядеш линейката ми.
- Забраната включва ли и теб?
- Да!
Рейдж затвори очи и му показа среден пръст.
- Всичко разваляш!
38
В БИБЛИОТЕКАТА НА ДВОРЕЦА АЙ ЕМ ИЗВАДИ ПОСЛЕДНАТА книга от последния рафт с лечебни текстове. Разгърна кожената корица, ала писъкът в главата му бе толкова оглушителен, че не бе в състояние да се съсредоточи достатъчно, за да прочете съдържанието.
- Нека аз - обади се майкен.
Въпреки че сигурно щеше да й се стори като женчо, той се отпусна тежко на коравия под. Вече знаеше какво ще намери тя. Или по-точно няма да намери.
Проблемът в безумния му план, който въпреки това бе привел в изпълнение, бе, че никога не бе чувал за това заболяване. Не че беше един от лечителите на племето, притежаващ задълбочени познания върху болежките, които измъчваха вампирите, ала болестта на Селена? сенките биха я сметнали за дефект, който да бъде избягван като чума, така че бе нормално да се очаква всички най-малкото да са чували за подобно заболяване.
Би трябвало да се досети. Ала когато ставаше дума за брат му, беше готов на всичко, за да го спаси.
- И той ли страда от подобно заболяване? - попита прислужницата.
- Какво?
- Току-що каза, че си готов на всичко, за да спасиш брат си.
Страхотно, ето че мислеше на глас.
- Най-добре да се връщаме.
Майкен затвори книгата.