Братя

32.

Новият Пол

Тим се съгласи Кас да кара наетата му кола. В новия шевролет се усещаше натрапчива остра миризма, подсказваща, че предишният клиент не е спазвал забраната за пушене. София и кучето бяха на задната седалка.

– Трябва да се обадя да предупредя Пол, че отиваме – каза Кас.

– За да има време и той да си сложи изкуствения нос ли?

– Той няма изкуствен нос. Ще се увериш сам. Наистина, по време на кампанията беше удобно да излизам и да се представям за него. Признавам.

– Не мисля така. Онзи, който се представя за Пол, винаги носи протезата на носа си. Ако носът му наистина беше счупен, нямаше да може да мине за Кас в „Хилкрест“.

– Точно затова теорията ти е безумна. – Кас извади мобилния си телефон. – Не мога просто да се изтърся така. Може да стане скандал. Сега почти не си говорим. Нали ти казах, Беата трябва да се пази от стрес.

– Мисля, че така или иначе отиваше при Пол, за да обсъдите как да реагирате сега, след като разкрих дегизировката ти.

Кас завъртя очи и каза, че със София току-що били наели вила за лятото на петнайсетина километра от тук. Набра, без да се интересува от мнението на частния детектив. Когато се свърза с брат си, с делови тон обясни, че идва със София и Тим. След като Кас затвори, старият детектив се обади на Ивън, която му беше оставила няколко съобщения. Каза ѝ, че ще се видят след не повече от час на моста.

– Само толкова ли можеш да ми кажеш сега? – попита тя.

– Да.

– Добре ли си?

– По-добре от всякога.

През останала част от пътуването Кас и София приказваха само за синовете ѝ. Майкъл и Стив бяха доволни, че кампанията свърши и най-вече че безумните клипове на Хал вече не се въртят по телевизията. Майкъл, по-големият, завършваше колежа идния месец. Канеше се да преподава като доброволец за две години, след което вероятно щеше да следва право. Стив завършваше втори курс и говореше за медицина след това. Тим се питаше какъв е бил животът на двете момчета при периодичните появи на чичо им и изчезвания на баща им. За децата беше голямо бреме да пазят такива тайни, но често се справяха по-добре от възрастните. Тим бе наблюдавал няколко такива случая с родители, укриващи се от полицията.

Както очакваше, минаха по моста „Индиан Фолс“. Видя колата на Ивън, спряла отстрани на пътя, но реши да не насилва късмета си, като настоява и тя да дойде.

Пейзажът беше красив – с борове и тополи между скалните откоси и множество потоци, изтичащи от Киндъл. На всеки километър-два минаваха покрай някое спокойно малко езеро. Хората бяха наизлезли, ремонтираха къщите си за туристическия сезон. Можеше да се почувства радостта им, че най-сетне е пролет; наоколо цареше онази празнична атмосфера, която завладява целия Среден запад по това време на годината.