Братя
- Автор: Туроу Скотт
- Серия: Окръг Киндъл #9
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 9789543892563
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Братя». Краткое содержание книги:
– Лидия бе срязала лъчевата вена. Никой не искаше да ми отговори как го е направила, но разбрах, че се страхуват да я закарат в болницата. Синовете ѝ твърдяха, че заради болестта на Майки получила нервен пристъп. Зашиването на раната беше лесно, но повече ме тревожеше, че е изгубила много кръв. Опасявах се, че е на прага на хиповолемичен шок, от което сърцето ѝ можеше да спре. Все пак кръвното ѝ налягане дори при тези обстоятелства не беше много ниско, но ги предупредих, че ако вдигне висока температура или получи някой от другите десет симптома, ще се наложи кръвопреливане. На другия ден отидох да я прегледам. Имаше известно подобрение.
– Признавала ли е някога, че е убила Дита? – попита Тим.
Кас поклати енергично глава:
– Никога. Няколко дни беше твърде объркана и изобщо не говореше за това. Призна, че е „шамаросала“ Дита и че тя може би си е „фраснала“ главата. – Кас показа кавички с пръстите си, когато цитираше думите на майка си. – Но каза, че когато излизала, Дита крещяла след нея. Разбира се, след като научихме как е умряла, логично беше да се усъмним. Но мама категорично отричаше да е хващала главата на Дита и да я е блъскала няколко пъти в таблата. Нищо подобно. Не я е пребила.
– Какъв извод си направихте?
– С Пол решихме, че това е, което е искала да повярва. Че загубата на кръв може да е объркала съзнанието ѝ, сещаш се.
– Значи помислихте, че тя е убила Дита, така ли? – повтори въпроса си Тим.
– Мама често си изпускаше нервите. Та се диро! – изкрещя Кас на гръцки с писклив глас, като вдигна заплашително пръст. Имитираше как майка им ги е заплашвала да ги напляска. – Тези думи всяваха ужас вкъщи. Биеше ни с една хилка за пинг-понг. После дни наред не може да си седиш на дупето. Ставаше жестока, когато се ядосаше. Дита обаче беше силна и тренирана. Не мога да си представя майка ми да я победи така. Затова и досега не вярвам, че тя го е извършила.
Разбира се, някой прокурор изобщо не би се усъмнил във вината ѝ. Имаше хиляда души, готови да потвърдят колко необичайно е Лидия да идва на пикника, камо ли да отива в стаята на Дита. Мнозина знаеха опасенията ѝ, че татко никога няма да ми проговори, ако се оженя за Дита. Освен това мама бе изгубила надежда, че ще ме убеди да скъсаме. Изобщо имаше основателна причина отношенията ѝ е Дита да са обтегнати.
Но дори прокурорът да повярваше на твърденията ѝ, че е ударила само веднъж Дита и тя случайно е блъснала главата си в таблата, най-добрият възможен изход за Лидия би бил признание за нападение с опит за убийство. Това – при положение че има жертва, особено ако е дъщерята на човек, който скоро ще бъде губернатор – можеше да я вкара за дълго зад решетките. Мама каза, че ще се самоубие, преди да стъпи в затвора. Нямаше причина да не ѝ вярваме. Хората правят такива неща, нали?
– Да заплашват – да. Често. Но дали биха го извършили? Доста по-рядко.
Тим знаеше няколко случая на самоубийство по пътя към затвора – все на млади мъже е очевидни проблеми; някои от тях – наркомани, неспособни да се справят с абстиненцията.
– Но дори това не беше главната причина за сложната ситуация – продължи Кас.
– И така звучи достатъчно сложно – призна Тим.
Кас се усмихна мрачно и леко снизходително:
– Да си представим, че мама беше казала истината. Да разкаже на вас от полицията същото като на нас и вие да ѝ повярвате. Откъде са дошли нараняванията на Дита? Аз бях единственият, който я е виждал, преди Зевс да я намери мъртва. В стаята имаше мои пръстови отпечатъци, мои следи в пръстта отвън. В съобщението на телефонния секретар Дита заплашваше, че ще повика полиция. Брат ми и баща ми щяха да признаят, че съм тръгнал към дома на Кронон. Прокурорите щяха да кажат, че съм се сбил с Дита, за да ѝ попреча да се оплаче от майка ми. Или заради намерението ѝ да скъса с мен.
– Страхували сте се, че ще обвиним и двама ви? – изненада се Тим.
– Какво пречеше? Да обвините мама за нападението и после да ѝ обещаете имунитет, ако свидетелства срещу мен. Или още по-гадно – да направите два процеса, да обещаете имунитет и на двамата и да ме накарате аз да свидетелствам срещу нея, а тя – срещу мен. Хитро, нали? Майка срещу сина си и син срещу майка си. Биха могли да го направят. Показанията на всеки от двама уличават другия. Прокуратурата можеше да извика медицински експерт, който да докаже, че плесницата на Лидия и ударите, които аз уж съм нанесъл, са станали причина за смъртта на Дита. Не че се налагаше. В два различни процеса биха могли да лепнат цялата вина на когото поискат от двамата.