![Всичко от начало [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/4/vsichko-ot-nachalo-bg-download.jpg)
Всичко от начало [bg]
- Автор: Гринлэнд Колин
- Серия: Изобилие [bg] #1
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-070-1
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Всичко от начало [bg]». Краткое содержание книги:
Мелиса ме гледаше. Гледаше ме така, като че ли напълно ме разбира, но отнякъде много далеч, всъщност, като Кстаска.
Дрогирала си се, помислих си аз, нали, Мелиса?
После тя отвори уста и заговори на моята височайша гостенка. На фраскски.
Беше ужасно. Все едно че някой болен от ларингит се е задавил с кости от риба.
Фраскът енергично завъртя глава и й отговори.
След това двете се засмяха.
Няма да се опитвам да ти опиша как звучеше смехът им.
С това всичко свърши, цялата група с огромно облекчение се изниза от склада. Никой не беше по-облекчен от Уеник.
ПО-ДОБРЕ ЛИ СЕ РАЗБИРАХТЕ С НЕЯ СЛЕД ТОВА?
Не. Струва ми се, че просто се чувстваше нервна в мое присъствие. Трикарико обаче беше много доволен. Отнасяше се с мен като с някакво чудо, шимпанзе, което изведнъж е започнало да рецитира „Макбет“. Разговаря за мен с пилота на совалката, жена, която вече беше на възраст. Тя бе единствената на „Шареният папагал“, която развеждаше големците. Ако се наложеше, можеше да я замени всеки от младшите офицери, но Трикарико я убеди, че е най-добре да й обучават специална заместничка.
Мисля, че искаше по този начин да ме задържи на кораба.
Тя споменала името ми на Мелиса, която си ме спомняла с мъгляво одобрение.
Та тогава се научих да пилотирам.
Вече имах известен опит от „Тлъста уста“ и полетите в периферията на кервана бяха като глътка свеж вятър след маневрите, в които трябваше да помагам на капитан Франк при приближаването му към някой особено прекрасен боклук. До Юпитер единственото задължение на офицерската совалка на „Шареният папагал“ беше да откарва семейство Мандебра и техните гости на приеми на борда на „Негърски спиричуъл“, „Скорпионска скръб“ и другите големи кораби от кервана. Позволяваха ми да я пилотирам по няколко вечери седмично.
Понякога получавах чаша шабле. Друг път нещо повече. Имах страхотно преживяване с един от охраната на „Повит III“.
И при първия скок поканиха Табита на бала.
44.
Бяха прегазили мочурището, като се взираха сред клоните на противните дървета. Бяха претърсили храстите, подплашвайки таралеж с патешка човка, който изтрака с кристалните си бодли в скафандрите им и избяга. Змии се спускаха от „листата“ над главите им, за да ги погледнат с хитрите си очички.
Нямаше и следа от Хектор.
На това безумно място всичко можеше да е навсякъде. Нищо не беше такова, каквото изглеждаше. Бръмчаха цветя, клокочеше пръст, комари хвърляха сребристи електрически искри.
— Могул не търсеше сериозно. Наслаждаваше се на гледката, постоянно сочеше към разни неща и се смееше. После се втурна сред дърветата и се изгубихме.
Табита бе включила единствения работещ кран и трите оцелели робота и разтоварваше, кораба. Сред влажните папрати бяха струпани кожени куфари и алуминиеви кутии, обвити в парчета разкъсана червена коприна и морскосин кретон, като декор на някакъв сюрреалистичен балет. Там беше и пътната кутия, в която продължаваше да спи Тал.
Саския се опитваше да помогне, ала мислите й бяха другаде: при втората й половина. Тя стоеше в блатото с дълъг нож в ръка и сечеше увисналите по крилете и шасито на „Алис“ лиани. От време на време спираше и хипнотизирано се взираше в изнасяните от трюма вещи.
— Не плачи — каза Табита. — Ще си повредиш циркулаторите.
Близначката мъчително простена, изруга и продължи да се бори с лианите.
Табита се приближи до нея.
— Върви да го намериш — внимателно поръча тя.
Очите и носът на Саския бяха зачервени и изглеждаха ужасно на фона на бледото й като пергамент лице. Тя трескаво поклати глава и посочи с ножа.
— Това е по-важно.
— Ще се оправим. По-късно ще ни помогнеш.
Акробатката неохотно погледна към мрачната гора.