![Всичко от начало [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/4/vsichko-ot-nachalo-bg-download.jpg)
Всичко от начало [bg]
- Автор: Гринлэнд Колин
- Серия: Изобилие [bg] #1
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-070-1
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Всичко от начало [bg]». Краткое содержание книги:
— Къде е той? — попита Табита.
Саския тромаво се опита да я прегърне и махна със сребристата си ръка към цялата ужасна гора на венерианската Афродита Тера.
— Не зная! — извика тя. — Мислех, че може да се е върнал тук.
Акробатката се отдръпна от Табита и затършува из купищата багаж, сякаш се надяваше, че изчезналият й брат се крие там, за да изскочи внезапно и да ги изненада.
Табита я последва.
— Какво прави Марко?
— Търси го! Той избяга!
— Кой е…
В този момент осъзна, че отговорът е пред очите й.
Цилиндричният ковчег на фраска лежеше отворен в локва вода.
Вътре нямаше нищо.
43.
БГТ009059 ВКЛЮЧВАНЕ
ТКД.СТД
РЕЖИМ? ГЛАС
СТАНДАРТНО ОТКЛОНЕНИЕ? 09.01.225
ГОТОВНОСТ
Здравей, Алис.
ЗДРАВЕЙТЕ, КАПИТАНЕ. ЩЕ МИ РАЗКАЖЕТЕ ЛИ ЗА ФРАСКА?
За кой фраск?
ЗА ОНЗИ, КОГОТО СТЕ СРЕЩНАЛИ НА „ШАРЕНИЯТ ПАПАГАЛ“.
А, онзи фраск. Това беше фраскски керван, трябва да съм ти го казвала.
ДА, КАПИТАНЕ, СПОМНЯМ СИ.
Водеше го кораб, за който знаехме само, че се казва „Василиск“, небулонски „Стрийвър“ от Изобилие, фраските тъкмо бяха построили Изобилие, струва ми се, или във всеки случай поне работеха по станцията. Той пристигна и влезе в ниска геостационарна орбита около Селуция, прекалено късно, за да се включи в банкетите. Просто увисна неподвижно като бозаво хвърчило в розовото небе.
Веднага щом пристигнаха фраските, всичко утихна. Хората се върнаха на корабите си, представителите на делегациите побързаха да направят визита на „Василиск“. Откъм каньона Копрейтс навяваха прашни бури.
Трикарико ми беше намерил работа в складовете на „Шареният папагал“, която ми даваше много свободно време, за да идва при мен и да ми досажда.
РАЗБИРАМ. ПАК ГОВОРИТЕ ДВУСМИСЛЕНО.
О, работата си беше съвсем сносна, като имаш предвид тогавашния ми опит. Но не се бях побъркала от радост. Трикарико малко започваше да ми омръзва. Не исках непрекъснато да съм с него, имаше толкова много нови неща, които да разглеждам и правя. Когато керванът най-после потегли и Трикарико известно време беше много зает, аз бях погълната от загадките на работата при семейство Мандебра. Ако я вършеше както трябва, човек очевидно можеше да получи значително възнаграждение.
Веднага разбрах, че за да постигна нещо, трябва да се махна от складовете.
Отначало не можех да понасям интендантката. Тя беше оплешивяваща трантка на име Уеник, издигнала се до този пост благодарение на вманиачеността си по сапуна, оцета, аргоновите капсули и цветните химикалки. Нито един бушон не напускаше склада на Уеник без три отделни фактури.
И ужасно се гордееше с работата си. Ако всичко във флагманския кораб на семейство Мандебра блестеше, това се дължало единствено на факта, че тя осигурява полира! Е, всичко това не ми пречеше, същото беше и при капитан Франк, само дето тук беше по-чисто. Проблемът бе, че Уеник никога не забравяше нищо.
— Табита Джу, Табита Джу, къде сссамозалепващи кабелни закопчалки шести размер, цвят сссин?
— Няма ли ги там? — отвърнах аз, като се чудех на кого съм ги дала. Винаги ги давах на някого, без да си направя труда да ги впиша.
— Не, Табита Джу, няма. Втор инженер Морис Мориалос напира за шести размер, сссини, о, Господ. Втор инженер Морис Мориалос, ти го знаеш какъв.
— Остави това на мен — казах аз и му пратих шести размер, само че оранжеви. Мислех си, по дяволите, какво значение има? После, разбира се, Уеник щеше да научи и да ми го изкара през носа. Ако все още бях там.
Махнах се в деня, в който дойде фраскът.
Случи се два дни, след като минахме покрай Деймос. Едва напредвахме, защото чакахме тежките земянитски и фраскски кораби да наберат скорост. Върнах се в склада, след като се бяхме забавлявали с Трикарико, и заварих Уеник безпомощно да се опитва да спечели разположението на създание, което приличаше на насекомо с размери на пони или по-скоро на изсъхнал храст.