Всичко от начало [bg]
- Автор: Гринлэнд Колин
- Серия: Изобилие [bg] #1
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-070-1
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Всичко от начало [bg]». Краткое содержание книги:
Фраскът стоеше с гръб към мен. Никога не бях виждала фраск толкова отблизо. Надявах се, че няма да се завърти много бързо.
— Табита Джу, къде била? — попита ме Уеник. — Трябвало върне пред половин час.
Измърморих някакво оправдание, като зяпах към фраска и предпазливо го заобикалях.
— Съжалявам, трябваше да отида при боцмана за…
— Няма зззначение — с необичайно остър за нея тон ме прекъсна Уеник. — Това командир, о, Господ, какво казал име, командир?
Създанието издаде звук като кашлящо насекомо с размери на пони или като фъстъци, избухващи в книжна торбичка.
То бързо се завъртя и ме погледна.
ВИЕ КАК РЕАГИРАХТЕ, КАПИТАНЕ?
Замръзнах на място, предполагам. Определено не правех никакви съзнателни движения.
— Табита Джу, командир, да, хм, дошла склад инспектира. Опитвам покажа й сама, но, о, Господ, не мога накарам я разбере система…
В помещението се носеше специфична миризма, остра и неопределена. Трантите са смрадливи, нали знаеш, Алис? Не бях сигурна дали е миризма на отчаян трант, или на нетърпелив фраск.
Уеник се беше сблъскала с нещо по-сложно от робот, нуждаещ се от нов акумулатор, и изпадаше в паника. А може и да беше права. Какво знаех за фраските? Че не са опасни, стига да се държиш с тях делово. Спомнях си думите на Трикарико, но не знаех дали му вярвам. Трантите познаваха фраските от хиляди години. Уеник може би имаше всички основания да излъчва наоколо феромони на страх.
Виждах, че трябва да се намеся. Отведох интендантката настрани.
— Мисля, че я объркваме — казах аз. Чудех се по какво съди, че е женска. — Остави ме сама с нея. Ще разбера какво иска.
Уеник се колебаеше. Не й се щеше да изоставя любимия си склад, особено в ръцете на невярна и некомпетентна извънземна като мен. Но щом вътре имаше фраск, предпочиташе да е където и да е другаде.
Веднага щом взе решение и излезе, аз се втурнах към комуникатора. Канех се да повикам Трикарико, но после ми хрумна по-добра идея. Свързах се с мостика и попитах дежурната офицерка:
— Случайно да имате изчезнал височайш посетител?
— Какво? Кой е там?
— Табита Джут от склада — отвърнах аз, като небрежно пропуснах да спомена ранга си.
— Света Дево, да не е слязла при вас?
Потвърдих и прекъснах връзката. Хм, казах си, значи Уеник е имала право. Всички се бяха паникьосали.
После завързах разговор с фраска.
ЗА КАКВО РАЗГОВАРЯХТЕ?
По работа, разбира се.
— Ссскладове — изсъска създанието или поне аз така го разбрах.
— Да, складове. Абсолютно права сте. Ние от „Шареният папагал“ сме горди, че разполагаме с извънредно богати и модерни комплекти оборудване и резервни части за всички търговски шхуни, които се използват в момента — заявих и посочих с ръка наоколо.
Фраскът запращя.
Нямах представа какво казваше, затова закимах и продължих да дърдоря. Разказах й за всички самозалепващи се кабелни закопчалки, сини и оранжеви, обясних й колко грижливо съхраняваме, хранителните стоки и нетрайните продукти и как ги складираме далеч от отровните и запалителните вещества.
Фраскът ме наблюдаваше с мънистените си очички. Когато се движеше, крайниците му пропукваха. Движенията му бяха резки и отсечени, прекъсвани от периоди на абсолютна неподвижност. Нищо не го отличаваше от изсъхнал храст.
Продължавах да усещам онази неопределена миризма. Чудех се с какво да го замеря, ако реши, че му е писнало от обясненията ми и от самата мен.
В този момент вратата се отвори и дойде помощ.
Влезе Мелиса Мандебра, следвана от стюарда й, помощник-капитана и двама пазачи. След нея бързаше Уеник. Не очаквах да се появи самата Мелиса, но направих всичко възможно, за да се възползвам от случая. Представих й се, казах й, че аз съм открила изгубилата се гостенка, даже й обясних, че е проявила огромен интерес към нашата скромна работа в складовете.