Александрийската връзка [bg]

Торвалдсен обхвана с поглед залата.

— Ако аз притежавам нотариални актове за вашите имоти и тези документи датират от десетилетия, и са преведени от отдавна измрели хора, които дори не са говорели родния ви език, няма ли да се усъмните в автентичността им? Няма ли да търсите и други доказателства, освен един непроверен и недоказан превод? — Херман замълча. — И въпреки това ние безпрекословно сме приели Стария завет за Божието слово. Неговите текстове в крайна сметка са повлияли на Новия завет. Написаното в него все още има геополитически последствия.

Всички изчакваха Херман да стигне до същността на тезата си.

— Преди седем години палестински учен на име Джордж Хаддад, който изучавал подробно Библията, написал статия, публикувана от университета в Бейрут. В нея той твърди, че сегашният превод на Стария завет е погрешен.

— Доста смела догадка — намеси се пълна дама, която се изправи. — Приемам Божието слово по-сериозно от вас.

Херман изглеждаше развеселен.

— Наистина ли? И какво знаете за това Божие слово? Знаете ли историята му? Кой е бил авторът му? Преводачът? Текстът е бил написан преди хиляди години от неизвестни хора на староеврейски, а този език е мъртъв повече от две хиляди години. Вие знаете ли нещо на староеврейски?

Жената не отговори.

Херман кимна.

— Липсата ви на знания е разбираема. Езикът непрекъснато се променял и новопоявилите се думи се разбирали по-скоро от контекста, отколкото от начина им на изписване. Една и съща дума имала няколко различни значения в зависимост от контекста, в която била използвана. Еврейските учени превели думите на тогавашния език векове след написването на Стария завет, макар самите да не знаели езика. Просто отгатвали значението на думите или, дори по-лошо, променяли го. След още няколко века други учени, този път християнски, отново превели текстовете. Те също не говорели староеврейски и следователно също отгатвали значението на думите. С цялото уважение към вярата ви, ние нямаме никаква представа какво гласи Божието слово.