Александрийската връзка [bg]

— Доста е дълго за разправяне. Но трябва да сме наясно какво става при теб. Би могло да й помогне.

— Не знаех, че толкова ти пука.

— Не мога да разбера защо всички смятат, че не я харесвам. Напротив, тя притежава много положителни качества. Но в момента е загазила. Не съм чувал нищо нито за нея, нито за мис Вит от няколко часа.

— И Касиопея ли е там?

— Със Стефани е. Приятелят ти Хенрик Торвалдсен я изпрати.

Грийн беше прав. Наистина, доста неща се случваха там.

— Освен всичко имам известен проблем и с бившата си съпруга. Изглежда, израелците я следят.

— Наясно бяхме. Мъжът, с когото излиза в Атланта, е симпатизант на израелците. От Мосад го помолили да й подари някои неща. Часовник, медальон, пръстен. Всички, съдържащи джипиес устройства. Предполагам, са се надявали да носи поне едно от тях в някой или друг момент.

— Това означава, че израелците са знаели, че има планирано действие срещу сина ми и са били готови да се възползват.

— Можеш спокойно да направиш това заключение. Александрийската връзка в безопасност ли е?

— Не знаех, че си запознат с проблема.

— Вече съм.

— Израелците се погрижиха за него вчера, а преди малко едва не се разправиха и с нас. — Сега вече определено трябваше да помисли. — Трябва да затварям. Имаш ли някакъв номер, на който директно да те набера? — Грийн му го даде. — Бъди готов. Скоро ще ти се обадя отново.

— Котън — прекъсна го Грийн, — онзи адвокат, с когото е излизала бившата ти съпруга. Мъртъв е. Застреляха го преди няколко дни. Израелците си заличават следите.

Той схвана намека.

— На твое място бих я държал под око — каза Грийн. — Не се знае какво можеш да очакваш от нея.

— Това е най-малкото.

— Както и да е, тя е проблем.

Малоун затвори телефона. Пам го гледаше втренчено.

— Любовникът ти е мъртъв. Израелците са се погрижили. Работел е за тях.

Лицето й се разкриви от шока. Той лично не бе никак натъжен. Онзи мъж е бил съучастник в отвличането на Гари.

— Ето какво се случва, когато се сприятелиш с гърмяща змия. Все се чудех как са ни открили в хотела в Лондон. Просто нямаше начин да са ни проследили от апартамента на Хаддад.

Малоун виждаше, че е разстроена, но нямаше време за чувствата й. Съжалението по невъзможни неща може само да те убие по-лесно. Той се обърна към Макколъм.

— Нали ме чу? Проверявам самоличността ти.

— Приключи ли с драматизма? Спомни си, че останалата част от указанията са у мен, а все още не знаем накъде да поемем оттук.

— Кой го казва? — Той измъкна снимката, откъсната от книгата в магазинчето, и я разгъна. — Открий мястото, което образува адрес без място, където ще намериш другото място. Е, открихме мястото, където среброто се превръща в злато. Ето тук. Рождеството. Витлеем. Белем. А кое е онова нещо, което има адрес, но няма място? — Той посочи компютъра. — Много адреси и нито едно място. Уеб адреси.