![Войната на жриците [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/6/4/vojnata-na-zhricite-bg-download.jpg)
Войната на жриците [bg]
- Автор: Кобербёль Лине
- Серия: Жрицата на срама #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Неда Димова-Бренстрьом
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Войната на жриците [bg]». Краткое содержание книги:
Наследник на престола, който му принадлежи по право, граф Нико решава да си го върне, за да сложи край на страданията на всички, тероризирани от Дракан, графа на Ордена на дракона, който е заграбил властта. Затова прибягва към помощта на една красива, но опасна жена — владеещата всякакви оръжия Кармиан, и един продажен капитан на кораб — Гарвана.
За да не навлече беди на най-близките си приятели Дина и брат й Давин, Нико тайно избягва, за да осъществи плана си. Но те усещат, че го грози смъртоносна опасност, и се впускат в опасно приключение, за да го спасят.
Дошло е време, когато силите на доброто трябва да се обединят и да се опълчат срещу злото, заплашващо да завладее света.
Дошло е време за войната на жриците.
Ала когато мама срещна Нико, тя откри, че той се срамува от много неща, но не и от това престъпление. Затова тя бе заявила, че той не е убиец. Това не зарадва особено Дунарк, най-вече Дракан, който в действителност се оказа незаконен полубрат на Нико, макар и самият Нико да вярваше, че те бяха просто братовчеди.
Затова Дракан лично дойде в селцето Биркене и Липовата къща, където живеехме. Искаше да ме отведе в Дунарк. В началото си помислих, че е за да помогна на мама — аз съм наследила нейната дарба и точно бях станала нейна ученичка, — ала Дракан искаше друго. Целта му бе да ме използва като заложник, за да накара мама да прави, каквото й кажеше. Затова ме заключи в килията на Нико.
Така с Нико станахме приятели. И заедно избягахме през леговището на драконите, макар и аз да умирах от страх. Ако не бе Нико, драконите щяха да са ме изяли цялата, а не просто да ме ухапят по ръката.
Но не можахме да открием мама. А и цялата крепост ни издирваше, така че трябваше да се скрием у учителя Маунус, стария преподавател на Нико. Дракан се провъзгласи за граф на Ордена на дракона, обяви мама за вещица и заяви, че ще я хвърли на драконите. Постепенно осъзнахме кой бе истинският убиец. Защото, ако той успееше да затрие целия род Рауенс и да обезглави Нико по обвинение в убийство, то нямаше да има кой да му попречи да се възкачи на престола на Дунарк. Хитър беше този Дракан. Най-странното бе, че той можеше да погледне и мен, и мама в очите, без да се срамува. Можеше ли на света да съществуват хора, лишени от чувство на срам? Той бе един от тях. И макар накрая да успяхме да спасим мама от Дунарк с помощта на племенницата на учителя Маунус, Вдовицата и Главния стражар на крепостта, все още имаше множество хора, които вярваха, че Нико бе чудовище, убило собственото си семейство. Защото беше непонятно как Дракан би могъл да го извърши и да погледне мама в очите.
Мама ми бе казала веднъж, че този, който може да погледне една Жрица на срама в очите, е специален човек, както и най-добрият приятел, когото можеш да намериш. В началото си мислех, че Дракан бе такъв, което беше огромна грешка. Но когато срещнах Роза… Роза се срамуваше от толкова много неща. Че другите викаха „копеле“ след нея, защото баща й не се бе оженил за майка й. Че по-големият й брат я биеше. Че удряше майка й. И така нататък. Ала когато се погледнахме в очите за първи път, й помогнах да разбере, че нямаше от какво да се срамува. И сега сме приятелки, за цял живот. Именно Роза прободе с нож крака на Дракан, точно когато той се канеше да забие меча си в Нико.
Нико имаше възможност да убие Дракан в този миг. Ала не го стори. Използва тъпата страна на меча си, вместо острието. Което бе грешка. Защото Дракан извърши впоследствие ужасни неща. Той изгори Липовата къща и изкла всичките ни животни, а със сигурност е възнамерявал да убие брат ми Давин и сестра ми Мели. За щастие те бяха намерили убежище у ковача на Биркене Рикерт и съпругата му Еллин, така че Дракан не ги откри.
След това ни се наложи да се скрием в Хьойландет, заедно с Роза, Нико и учителя Маунус, защото Дракан владееше крайбрежието. Мама дори трябваше да бъде пазена всеки път, когато излизаше на кон от селото ни. Тази роля се падна на огромния Салан Кензи, който е висок и широкоплещест като дъб и бе работил като пазач на кервани в миналото. Но веднъж с мама все пак попаднахме в засада, когато Салан не бе с нас, и мама бе улучена от стрела. Едва успяхме да я спасим, а Давин така се разяри, че избяга от вкъщи, за да намери предателя и да го предизвика на двубой.
Предателят обаче не бе Ивайн Лаклан, както си мислихме. Някой ни беше казал така, за да всее раздор между клановете в Хьойландет. Истинският виновник бе братовчедът на Дракан — Валдраку. А когато поех към Баур Лаклан, за да спра двубоя на Давин, попаднах право в лапите на Валдраку, който ме плени заедно с едно малко момченце от клана Лаклан на име Тавис.
Беше ужасно. Всички мислеха, че съм се удавила. Само мама, Давин и Роза продължаваха да се надяват, макар и да не знаеха къде да търсят. Валдраку ме отведе далеч надолу по крайбрежието — в града Дракана, където жени и деца работеха в големи работилници за производство на оръжие или в тъкачници. Той ме накара да използвам уменията си на Жрица на срама срещу всеки, който нарушеше правилата му, а ако не изпълнявах каквото ми кажеше, си го изкарваше на Тавис. Вече го бе бил веднъж с ужасната верига, която носеше на кръста си, когато отказах да му дам знака си на Жрица на срама — колието, което мама ми даде, щом станах нейна ученичка.